Нева Мичева (1973) е преводачка, журналистка и авторка на сборника „Говори с Нева“.
Родом е София, а телом и духом – от всяко място на земното кълбо, което ѝ е интересно. Учи италиански от 15-годишна и има магистърски степени по филология и журналистика. Определя себе си като възпитаница на майка си и баща си, на приятелите си, на няколко преподаватели от различни страни и на в. „Култура“.
Превела е на бългаски около 40 книги на автори като Примо Леви, Карло Ровели, Итало Калвино, Едуардо Галеано, Дино Будзати, повечето пиеси на Жорди Галсеран и др. Пише за филми в сайта на Българското кинообщество и за неща от живота в онлайн изданието „Тоест“. Мечтае за поляна, куче и време за плетене.
Нева отдели от времето си, за да ни представи 10 книги, писани от жени, които особено ѝ допадат и – по думите ѝ – сякаш донякъде си пасват.
.
10 любими книги на Нева
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание, на изданието, посочено от госта в поредицата ми, или на оригиналното издание.
.
„Разкази“ – Наталия Мешчанинова, превод: Нева Мичева („Жанет 45“, 2021 г.)
„Разкази“ е няколко важни за мен неща. Стъписващо автобиографично четиво на умела разказвачка. Дебют в литературата на режисьорка, която много харесвам. Първата книга, която превеждам от руски. Първата книга от жена, която превеждам (непреднамерен, но възмутителен факт). Тя разказва за любовта на едно дете към майка му и за жестоката измяна на тази майка. Никоя от другите катастрофи по тези страници не е толкова страшна.
.
„Истински истории“ (True Stories) – Софи Кал (Actes Sud, 1994 г.)
„Истински истории“ също е автобиография и също е съставена от кратки взаимосвързани разкази – за детството, за близките, за любовниците, за мечтите, за провалите, за експериментите, за отделни предмети с особена тежест и за една нощувка навръх Айфеловата кула, – но по-причудливи, по-художнически. Книгата съдържа и голям брой любопитни фотографии. Давам мило и драго да преведа и тази оригинална и иронична френска артистка.
.
„Възхвала на несъвършенството“ (Elogio dell’imperfezione) – Рита Леви-Монталчини (Garzanti, 1987 г.)
Още една автобиография, този път класически поставена; още една книга, за която като преводачка си мечтая. Леви-Монталчини е успяла да се пребори за живота, самостоятелността си, правото си на образование и на труд, както и за Нобелова награда в областта на медицината в един крайно патриархален свят, по някое време обзет и от убийствен антисемитизъм. Интересува ме всичко, което е имала да каже.
И като споменахме Нобелите: от 20 години препоръчвам на всички всичко от Светлана Алексиевич. И от Олга Токарчук не съм се разочаровала.
.
„Умри, любов“ (Matate, amor) – Ариана Харвиц (Lengua de trapo, 2012 г.)
Рядко нещо ме стряска толкова, колкото умна жена, която губи контрол. Тази тирада от страст, отрова и желание е точно това. Прочетох книгата миналата година и ето, сега и тя ми се превежда. Не знам нищо за Ариана, освен че е емигрирала аржентинка като своята героиня. Разказвачката в този кратък, замаян роман не е на себе си. Има бебе и мъж, към които изпитва противоречиви чувства, самотна е, в нея ври и кипи и може би съвсем малка част от изговореното е реално. Но всичко ѝ разбирам.
.
„Вирхов блус“ – Мария Вирхов („Жанет 45“, 2021 г.)
Появата на „Вирхов блус“ чакам с нетърпение, откакто Албена Тодорова ми чете Мария Вирхов преди няколко години. Красивият том (под редакцията на Биляна Курташева и с оформлението на Люба Халева) събира всички стихотворения на двуезичната поетеса. А те са писани с кръв и лава.
„а се молих — боже, прати ми ангел / ако пращаш там препрати ми го както се пише / наум и през тънката болка в коляното / през празните книжки и сивите чашки от бара / пълни със дъжд, боже, познаваш ли ангел…“
.
За първи път видях името на пишещата на френски унгарка Агота Кристоф в книжарница в Италия преди поне 25 години. И си помислих (като човек от владенията на „Адибас“ и подобни): „Ха, псевдоним, който прилича на Агата Кристи, за да се продава“. Много по-късно схванах, че името на жената си е тъкмо това, а прозата ѝ е толкова плашещо умна и веща, че не търпи сравнение с никого.
Чела съм я повечето на италиански, обожавам разказите ѝ. Трилогията ѝ за близнаците „Голямата тетрадка. Доказателството. Третата лъжа“ е забележителна: страшна, красива, зла. Тук ще дам корицата на друга нейна книга, преведена на български, при все че тепърва ще я чета: томчето от поредицата „Театър х 3“ („Панорама +“, 2011 г., превод: Рени Йотова) с пиесите „Плъхът“, „Ключът от асансьора“ и „Изкуплението“.
.
„Вратата“ – Магда Сабо, превод: Нели Димова („Колибри“, 2017 г.)
„Вратата“ ми я препоръча моят приятел Астропетьо от Париж. Не допусках, че роман за отношенията на една писателка с нейната домашна помощничка може да ми е интересен, камо ли велик. Но ей на̀. Купих си го на италиански и не се отлепих от него, докато не стигнах до последната страница – плаках, ахках, подчертавах и се разхождах по ръба на десетки пропасти. Когато излезе в чудесния си превод на български, пак го прочетох и пак бях щастлива и респектирана.
.
„Лотарията и други разкази“ (The Lottery and Other Stories) – Шърли Джаксън (Penguin Modern Classics, 2009 г.)
„Лотарията и други разкази“ е единственото американско четиво в тази подборка (макар че много се колебах дали да не сложа Beloved на Тони Морисън, понеже аудиокнигата, четена от самата авторка, е 12 часа чиста наслада). Много харесвам Джаксън. Сигурна съм, че ако беше мъж, щеше да е със славата на Стивън Кинг. Разказите ѝ са прекрасно конструирани, психологически убедителни и ангажиращи душата. Точно този сборник, който в момента една приятелка превежда на български, съдържа най-прочутия сред тях, едноименният „Лотарията“.
.
„Сладки хапки“ (Tender Morsels) – Марго Ланаган (Allen & Unwin, 2008 г.)
„Сладки хапки“ (груб превод) е впечатляващо фентъзи за подрастващи, което разработва до неузнаваемост приказката за Белоснежка и Червенорозка. Въпреки че не съм тийнейджър, а жанрът въобще не ме влече, книгата ме изненада с хубава литература и с безстрашие.
Разказите на Ланаган също са голяма работа, такова е и присъствието ѝ: помня я от една обща вечеря на Панаира на детската книга в Болоня – дългата ѝ бяла коса, царствената ѝ осанка.
.
„Ноктюрно. Рецепти за сънища“ (Nocturno. Recetario de sueños) – Исол (Fondo de cultura económica, 2011 г.)
Исол е творчески псевдоним на Марисол Мисента, художничка и писателка, носителка на наградата „Астрид Линдгрен“ за 2013 г. Преди години донесох от Мексико на детето на приятел тази книжка с фосфоресциращи елементи за разглеждане нощем. Когато я разопаковахме у тях и угасихме светлините за проба, всички бяхме очаровани – и момиченцето, и таткото, и аз.
Излишно е да казвам, че бих се радвала да преведа и нея: Исол още я няма на български.
.
Снимка на Нева Мичева: Аня Капункт
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева, Мая Цанева, Виктория Радославова, Любомир Гиздов, Пламена Илчева, Ангел Георгиев, Кристина Петрова, Диляна Денева, Деница Райкова, Даниела Марчева, Манол Пейков, Вероника Стефанова, Иван Шишиев, Надежда Розова и Георги Ненов.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
