Гергана Димитрова е създател и главен редактор на изд. „Лист“.
Завършва право и финансов мениджмънт. Дълги години работи като журналист в печатни медии, пиар и редактор в издателства. Интересите ѝ се простират в различни области, но четенето си остава най-голямата ѝ страст.
Създава изд. „Лист“ през 2016 г. Фокусът на издателството е върху класически художествени произведения, съвременна литература, драматургия, документална литература (философия, политика, общество, изкуство, биографии) и детска литература. В портфолиото на издателството присъстват световноизвестни автори като Йохан Волфганг фон Гьоте, Лев Толстой, Аркадий и Борис Стругацки, Уилям Фокнър, Вирджиния Улф и Мая Анджелоу, както и български писатели като Никола Вапцаров, Валери Петров и Кирил Кръстев.
.
10+ любими книги на Гергана
.
„Алиса в Страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“ – Луис Карол, превод: Лазар Голдман
Това е най-шантавата история, която някога съм чела. В нея има математически зависимости, които вероятно малкият читател трудно ще открие, но дори без тях тази история ще го накара да се гмурне в най-дълбокото на детското си въображение. А то ражда чудеса!
.
Всички книги (без комиксите) за Муминската долина и муминското семейство – Туве Янсон, превод: Теодора Джебарова и Анелия Петрунова
Не мога да отделя една от тези книги, въпреки че най-често подарявам „В края на ноември“, а след това питам кой е любимият герой, защото изборът казва много за читателя. Веднага признавам, че моят е Старчето, което забравя всичко ежедневно и не му пука, но смята, че трябва да запомни кленовия лист. Но приятелите ми ме оприличават на Мюмлата (Дъщерята на Мюмлата).
.
„Игра на стъклени перли“ – Херман Хесе, превод: Недялка Попова
Тази книга ми беше любима, когато бях на 16 г. От този период тя остана единствената, която все още препрочитам от време на време.
Хесе е чудесен автор за изграждане на вкус при подрастващи, но от немскоезичните писатели по-късно за мен много по-ценни се оказаха Томас Бернхард и Роберт Музил. И все пак в тази градация е много важно да сложа „Игра на стъклени перли“, защото, както „Портрет на художника като млад“ от Джеймс Джойс (превод: Николай Б. Попов) и „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте (превод: Асен Разцветников), този роман е за израстването и това в определена възраст е много важно.
.
„И смъртта ще остане без царство“ – Дилън Томас, превод: Александър Шурбанов
Ако не беше Александър Шурбанов, вероятно нямаше толкова рано да харесам стиховете на Дилън Томас, но когато бях на 20 г., той вече беше станал любимият ми поет.
Когато питат Шурбанов защо е избрал точно тези стихове за малкото черно томче от 1992 г., той казва: „Само тези разбрах“. Не е ли това най-милото и скромно обяснение в любов към един автор?
.
„По-малко от единица“ – Йосиф Бродски, превод: Валентин Кръстев
Също книга, която прочетох на 20 г. и предопредели много от нещата, които прочетох, не прочетох, направих, не направих, мислих, не мислих през следващите години. Докато я четях, спирах почти след всяко изречение, а аз съм стремителен читател.
.
„Сговор на глупци“ – Джон Кенеди Тул, превод: Вениамин Младенов
Това е една от най-смешните книги, които съм чела. Задължителна е в стария си превод – ето един пример за това, че някои от старите преводи не трябва да се развалят с нови.
.
„Чевенгур“ – Андрей Платонов, превод: Симеон Владимиров
Преди няколко седмици си купих поредната бройка от тази книга от битака в едно село. Налага се, защото непрекъснато я подарявам. За мен тя стои в топ 3 на личната ми класация – поне от това, което досега съм успяла да прочета. Най-добрият разказ за първите години в Русия след Октомврийската революция.
.
„По следите на изгубеното време“ – Марсел Пруст, превод: Мария Георгиева и Лилия Сталева
Тази и следващата книга винаги поставям с боязън в личните си класации на любими книги, защото повечето хора не разбират удоволствието, което може да се изпита от четенето им, и го смятат за снобизъм. Но няма да е честно да ги пропусна.
.
„Одисей“ – Джеймс Джойс, превод: Иглика Василева
Интелектуалното удоволствие от четенето на тази огромна книга е особено. Прочетох я преди 7-8 години и оттогава често препрочитам някои части. Стивън Дедалус е един от любимите ми герои от книга.
.
„Аркадия“ – Том Стопард, превод: Иглика Василева
Това си остава най-любимата ми книга, която лично съм издала. Пиесите често са по-хубави, когато ги четеш. Или поне някои. Тази е от тях. На българска сцена е поставяна само веднъж – не съм я гледала. Но пък съм гледала филма на Стопард по друга негова пиеса, „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ – един от любимите ми. Гледах на лондонска сцена още една от последните пиеси на Стопард и представлението беше много добро, но ми се иска да я прочета.
.
Снимка на Гергана Димитрова: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева, Мая Цанева, Виктория Радославова, Любомир Гиздов, Пламена Илчева, Ангел Георгиев, Кристина Петрова, Диляна Денева, Деница Райкова, Даниела Марчева, Манол Пейков, Вероника Стефанова, Иван Шишиев, Надежда Розова, Георги Ненов и Нева Мичева.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
