Златимир Йочев е телевизионен журналист, водещ на сутрешния блок на Bulgaria ON AIR от октомври 2017 г.
Преди да се присъедини към екипа на Bulgaria ON AIR, Златимир трупа опит като репортер, редактор, сценарист, водещ на новинарски емисии и публицистични предавания и автор на документални филми в Българската национална телевизия (БНТ), ТV+ и BiT. През учебната 2016/2017 г. преподава „Новини и актуална публицистика“ като хоноруван преподавател в Нов български университет (НБУ).
Златимир се ражда в Хасково преди 35 години. Прекарва няколко години от детството си в Либия, където тогава живее цялото му семейство. След като се връща в България, се увлича по футбола, до голяма степен под въздействието на четвъртото място на националния ни отбор на Световното първенство в САЩ през 1994 г. За кратко учи в руска гимназия и после се прехвърля в спортното училище в града. В 11. клас решава да се фокусира върху ученето, но спортът остава едно от хобитата му.
Записва телевизионна журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Приет е с пети най-висок резултат и се дипломира втори по успех в целия курс. Впоследствие придобива и магистърска степен по организационно управление и консултиране от същия университет.
В свободното си време Златимир обича да придобива знания и умения в различни сфери, да спортува, да пътува и да опознава различни култури и кухни. Всичко това споделя със съпругата си Марина и с дъщеря им Тамара. Книгите заемат важно място в семейния им живот, тъй като четенето е сред ценностите, които двамата са наследили от семействата си.
.
10 любими книги на Златимир
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание.
.
„6.66 евро“ („Колибри“, 2014) – Фредерик Бегбеде (превод: Красимир Петров)
Безкомпромисен и ироничен поглед към консуматорския свят, в който живеем. Годината на издаване съвпада с моите бурни младежки години, в които дори успях да взема автограф от Бегбеде.
.
„Чамкория“ („Жанет 45“, 2018) – Милен Русков
Избирам нея, защото я прочетох скоро, но и другите шедьоври на Русков могат достойно да попаднат тук. Великолепен разказ за една друга България, с колоритния бае Славе, неговите възгледи за живота, специфичния диалект и свят, който Русков изгражда. В допълнение препоръчвам и постановката със Захари Бахаров – смехът е гарантиран.
.
„Калуня-каля“ („Хермес“, 2014) – Георги Божинов
Откритие за мен, по съвет на приятели. Няма значение дали историята бяга от действителността – силни характери, умело описание и разказ, който се помни.
.
„Мидълсекс“ („Жанет 45“, 2010) – Джефри Юдженидис (превод: Милена Попова)
Открих този роман преди години в списък с 30 задължителни книги, които човек трябва да прочете преди своята трийсетгодишнина. Прочетох го. Струваше си. Има от всичко добро в литературата по много.
.
„Отвъд играта“ („Вакон“, 2016) – Иво Иванов
Само онези, които са се посвещавали сериозна на спорта, знаят колко много отвъд просто занимание е той. За човешката страна на нещата. Великолепен сборник на интелигентен автор.
.
„Английският съсед“ („Сиела“, 2008) – Михаил Вешим
Добрият хумор има значение. Вешим го владее от години. Това си е съвременна класика, обратната страна на „Мисия Лондон“ на Алек Попов. Интересните перипетии и случки при сблъсък на чужденците с родното и трудноразбираемото.
.
„Сигурно се шегувате, г-н Файнман“ („Изток-Запад“, 2014) – Ричард Файнман (превод: Мария Атанасова)
Неочаквано свеж и приятен поглед върху света на физиката и високата наука. Разказ за един гениален учен, Нобелов лауреат, съизмерим с Айнщайн като ум и влияние.
.
„Старецът и морето“ („Унискорп“, 2008) – Ърнест Хемингуей
Четена и препрочитана. Наглед простичка история за най-баналните човешки желания и нужди, но в действителност метафора на самия живот. Суровата битка на човек с морето и „големите риби“, доказването на характера и волята срещу дивата природа.
.
„Задочни репортажи за задочна България“ („Сиела“, 2016) – Георги Марков
За хората, които не са живели в социализма, но искат да го усетят, да разберат грозните му проявления. Истини и прозрения на един рядък талант като Марков. Силно препоръчвам на журналисти – настоящи или бъдещи.
.
„Под игото“ („Захарий Стоянов“, 2020) – Иван Вазов
Радвам се, че в шести клас не харесах насилствения подход да прочета книгата. Едва ли съм щял да я разбера. Прочетох я по-късно, може би дори два пъти. Изключително важен момент от историята на България, пробуждането на един народ, битката му за свобода, сложните характери и персонажи. Книга, която винаги е определяла и задавала посоката. Барометър за добро и зло, за качествено и излишно.
Заглавна снимка на Златимир Йочев: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Василена Вълчанова, Стела Джелепова, Красимир Спасов и Иванка Могилска.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Целта ми е чрез тези материали да събера книжни препоръки, които биха били от полза на хора с разнообразни интереси и занимания, и същевременно да подпомогна работата на българските издателства, като промотирам техни книги и насочвам вниманието им към заглавия, които си струва да бъдат издадени на български език. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
