Стела Джелепова - Дани Пенев

Стела Джелепова е преводач от шведски, норвежки и английски. Превежда художествена литература от 2012 г. Преподава превод на художествена литература в магистърска програма „Преводач-редактор“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2019 г. е лектор в Есенно студио за литературен превод, организирано от Къщата за литература и превод в София. Понякога води и курсове по шведски и норвежки.

От шведски Стела превежда книгите на автори като дуото Юрт и Русенфелт, Александер Сьодерберг, Кристофър Карлсон и Арис Фиоретос.

От норвежки превежда превежда много от книгите на Пер Петершон, както и книги на Бьорн Андреас Бюл-Хансен и Хокон Йовреос. В неин превод за първи път на български излиза „най-норвежкото произведение“ – пиесата в стихове „Пер Гюнт“ на Хенрик Ибсен, както и първият норвежки роман – рицарската история „Отар от Бретан“ на Мауриц Хансен. Отново в неин превод предстои да излезе т.нар. „Трилогия“ на Юн Фосе.

Преводите на Стела от английски са по-малобройни, но включват някои от книгите, по които работи с най-голямо удоволствие, като „Дж. Р. Р. Толкин. Биография“ на Хъмфри Карпентър и „Писма от Дядо Коледа“ на самия Толкин. Скоро в неин превод ще излезе първата книга от поредицата на Уинстън Угреъм, по която е правен популярният сериал „Полдарк“.

Родена в Пловдив, Стела завършва 2 АЕГ „Томас Джеферсън“ в София и впоследствие придобива бакалавърска степен по скандинавистика от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен по превод от същия университет.

През 2016 г. Стела е отличена с наградата за ярки поситжения на Съюза на българските преводачи (за превода си на „Пер Гюнт“ на Хенрик Ибсен) и с голямата награда за превод от скандинавски езици на Фондация „Васа Ганчева“.

.

10 любими книги на Стела

Уточнение: За преводните книги е посочена годината на публикуване на съответното издание.

.

„Трилогия за Корфу“ („Колибри“) – Джералд Даръл

Красиви природни описания, чудати герои, неподражаемо чувство за хумор, великолепен език и един вълшебен превод на Огняна Иванова.

Източник на отделните изображения: colibri.bg

.

„Властелинът на пръстените“ („Бард“, 2001) – Дж. Р. Р. Толкин

При първото четене ме увлече историята, при второто – вселената, създадена от Толкин, по-нататък започнах да забелязвам още и още неща – езика, превода на Любомир Николов, различните митологии, които са я вдъхновили, различните езици, най-вече северните, които стоят в основата на Толкиновия свят. Малко по малко всичко в тази книга ме насочи към скандинавистиката, към езиците и към преводаческата професия.

Източник: bard.bg

.

„Калевала“ („Захарий Стоянов“, 2003) – фински народен епос

Финският народен епос, който е толкова красив, толкова четивен, толкова далечен и същевременно някак близък и домашен.

Източник: helikon.bg

.

„Баудолино“ („Бард“, 2003) – Умберто Еко

Колебаех се между него и „Името на розата“, но в крайна сметка вълшебното в „Баудолино“ надделя. Истинско удоволствие е да се докоснеш до такава невероятна ерудиция, съчетана с чувство за хумор и безгранично въображение.

Източник: bard.bg

.

„Хълмът Уотършип“ („Идеяконсулт“, 2008) – Ричард Адамс

Вече стана ясно, че имам слабост към епичното фентъзи, а когато героите не са рицари и елфи, а група зайци, таящи любов към митовете и легендите, човек няма какво повече да иска. Езикът на книгата също е прекрасен. Не съм чела българския превод, но в оригинал определено е една от най-необикновените книги, на които съм попадала.

Източник: helikon.bg

.

„Арфата на тревите“ („Плеяда“, 2003) – Труман Капоти

Ако обичате къщички на дърво и истории за ексцентрични стари дами, ако имате нужда от четиво, което да ви стопли душата, без да е сладникаво, а да е написано от голям майстор, това е книгата за вас.

Източник: helikon.bg

.

„Избрани произведения“ – Чудомир

Разкази, в които можете да разпознаете всички хора около вас и всички добри и лоши страни и на съвременна България, докато се заливате от смях.

Източник: chitanka.info

.

„Големите надежди“ („Изток-Запад“, 2014) – Чарлз Дикенс

След като си гледал петдесетата адаптация на BBC, започваш да си мислиш, че по-голям досадник от Дикенс в английската литература просто няма, но после подхващаш „Големите надежди“ и до третото изречение вече се чудиш защо досега не си я чел.

Източник: iztok-zapad.eu

.

„Бледа синя точица“ („Изток-Запад“) – Карл Сейгън

Най-сладкодумният сред учените и най-ученият сред писателите. Красива и вълнуваща книга, а преводът на Милена Боринова е истинско откровение.

Източник: iztok-zapad.eu

.

„Цивилизацията“ („Бард“, 2018) – Кенет Кларк

Книга, която всеки трябва да прочете (но не защото някой му е казал така, а защото всяка страница е удоволствие). А може и да гледа филма, за да се наслади на музиката, картините и на аристократичния английски на барон Кенет Кларк.

Източник: bard.bg

Заглавна снимка на Стела Джелепова: Личен архив

Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов и Василена Вълчанова.

„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Целта ми е чрез тези материали да събера книжни препоръки, които биха били от полза на хора с разнообразни интереси и занимания, и същевременно да подпомогна работата на българските издателства, като промотирам техни книги и насочвам вниманието им към заглавия, които си струва да бъдат издадени на български език. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.

.

Leave a comment

Your email address will not be published.