Пламена Илчева е учител по японски език в 18 СУ „Уилям Гладстон“, преводач, фотограф и екскурзовод из България на японски и английски език.
Има бакалавърска степен по „Японистика“ и магистърска степен по „Превод“ (с английски език) от СУ „Св. Климент Охридски“. Правила е две специализации в Япония – по японски език и култура (2009-2010 г., Осака) и по методи на преподаването на японски (2015-2016 г., Токио).
През 2014 г. преминава триседмично обучение в Колумбийския университет в Ню Йорк като участник в програмата за учители „Млад лидер в образованието“, подкрепена от Фондация „Америка за България. А през 2020 г. придобива следдипломна квалификация за учител по география. Следващото предизвикателство пред нея: да преподава география на японски.
Въпреки трудностите, които среща в ежедневието си като учител, Пламена открива смисъл в работата с малки и големи и се радва, когато учениците ѝ разширяват познанията и уменията си и постигат целите си.
Покрай преводите Пламена се докосва до красотата на езика и дава израз на любовта си към книгите. Покрай екскурзоводството пък се докосва до красотите на родината. Фотографията е нейн всекидневен спътник, който ѝ позволява да улавя мига и да оценява малките неща.
В свободното си време Пламена споделя впечатления и преживелици в блога си Daily Lemons. Чрез него се надява да помогне на повече хора да се научат да си правят лимонада от лимоните, които им сервира животът. Поддържа и Facebook страницата Plameowyn Photography.
Като учител Пламена се стреми да възпитава у учениците си съзнание за лично достойнство, смелост и толерантност към другите.
Ето защо тя подбра 10 книги със силно изразен социален елемент. Сред тях ще намерите произведения на жени, истории на пренебрегвани и оцеляващи и истории за порастване и подхождане към света без предразсъдъци.
.
10 любими книги на Пламена
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание, на изданието, посочено от госта в поредицата ми, или на оригиналното издание.
.
„И страж да бди на пост“ („Бард“, 2015) – Харпър Ли (превод: Мирослав Дечев)
Обичам „Да убиеш присмехулник“ („Бард“, 2011 – превод: Цветан Стоянов), но всъщност тази книга е била оригиналната версия, коята Харпър Ли е написала още преди историята за малката Скаут. Казали ѝ, че няма да е успешна и ѝ се налага да я пренапише. Много се радвам, че години по-късно издава оригинала си, който ни дава по-зрялата версия на героите. Тук Скаут има дълбоки морални лутания и преценява сама обществото, в което живее и баща си, когото някога е величала.
Прекрасна книга, актуална и днес в контекста на движението Black Lives Matter. За жалост проблемът за равенството никога не е отпадал и историите, които поставят под въпрос закостенелите виждания на една група хора спрямо друга, са все по-актуални.
.
„Цирцея“ („Егмонт“, 2018) – Маделин Милър (превод: Красимира Абаджиева)
В училище не харесвах особено гръцката митология. Боговете ми бяха прекалено свадливи егоисти. Тази книга обаче е историята на Цирцея, психологически роман за силата на жената.
Дълбочината на емоцията в разказа за жената, а не богинята, на търсещата близост и разбиране, на силната със слабостите си – гръцката митология се прероди за мен като изключително актуална и увлекателна.
.
„Фигури“ („Колибри“, 2020) – Мария Попова (превод: Паулина Мичева)
Мария Попова е създател на сайта Brain Pickings. Открай време съм фен на литературната ѝ критика и идеите, които така умело представя.
Във „Фигури“ обаче е надминала себе си и безкрайно нежно, поетично и увлекателно разказва за исторически личности през призмата на личните им писма и артефакти, които разкриват вътрешния им мир. А той е необятен и прекрасен! Всяко същество е свързано с всяко друго, а фигурите, които тя представя, неусетно, но и осъзнато стават част и от нас самите. Книгата е истинско откровение!
.
„Четири пътя към прошката“ („Аргус“, 1997) – Урсула Ле Гуин (превод: Мария Кръстева)
Кой не знае Урсула Ле Гуин! Тя е титан на научната фантастика. Първият ми досег с нея беше чрез „Землемория“ („Бард“, 2003 – превод: Валерий Русинов) и „Лявата ръка на мрака“ (невероятна!) („Бард“, 2006 – превод: Силвана Миланова)
В книгата „Четири пътя към прошката“, в която авторката разказва за четири жени от различни светове и техните истории за борба и личен триумф, открих изключително силната ръка на Ле Гуин в претворяването на идеите на феминизма, свободата и робството. Нейната емпатия е вплетена във всяка дума и рисува кристализиран образ на човешкото и женското начало. Гласовете на героините ѝ са силни и трогателни.
.
Hagoromo (2003) – Йошимото Банана
Това беше първата цяла книга, която прочетох на японски. Спечели ме с красотата на описанието в първо лице – почти поетичен, толкова разбираем и същевременно задълбочен поглед към дълбините на женската душа на фона на ежедневието на една жена в малък, крайречен японски град. Силно я препоръчвам на четящите японски.
Йошимото Банана е страхотен автор – увлекателно и искрено въвежда в съвременната японска култура.
.
The Great Alone (2018) – Kristin Hannah
Едно семейство предприема голямото предизвикателство да заживее в Аляска – най-негостоприемно място за живот, изпитващо волята и характера на хората там. Но какво е по-опасно от опасностите на дивата природа?
Романът на Кристин Хана, разказан от гледната точка на дъщерята в семейството, представя сложната динамика в отношенията и изграждането на характер в условия на домашно насилие. Силна книга, която звучи болезнено познато и ще има отзвук в сърцата на много хора.
.
A Spark of Light (2018) – Jodi Picoult
В клиника за репродуктивно здраве в САЩ влизат въоръжени маскирани хора. Започват дълги часове на разкриване на историите на хората вътре и мотивацията на всеки от героите.
Книгата поставя ребром въпроса за репродуктивните права на жените, но не дава морални наставления или обвинения. Много храна за размисъл за правата на жената върху собственото ѝ тяло и за правото на живот на неродените деца.
.
Milkman (2018) – Anna Burns
Когато започнах книгата, не можех да разбера къде и кога се развива действието – няма имена, няма описания извън битовите и на местността. Предполагах, че чета дистопия за някакво бъдещо общество, в което на жените не се дава право на глас. Не бях права – действието се развива в Северна Ирландия от недалечното минало. Главната героиня е Средната сестра и само с това наименование си остава. Тя има богат вътрешен свят, обича най-много да чете и да бяга от реалността, пълна с проблеми и лоши мъже.
Какво може да направи едно момиче, когато го нарочат? Книгата е многопластов и невинаги лесен отговор на този въпрос.
.
A Song of Wraiths and Ruin (2020) – Roseanne A. Brown
Това е една съвсем свежа, пъстра книга (част от серия от две), преплитаща истории от фолклора на Северна Африка, наследството на Нигерия и магията и фантастиката.
Young adult (юношеска) история за млада принцеса и беден мигрант, която пъстро и магически показва за пореден път неравенствата в обществото (дори утопичното такова). Грабва и не оставя! Разказът е от две гледни точки и е много динамичен. Приключение, култура и предизвикване на стереотипите.
.
Coconut (2007) – Kopano Matlwa
Отново в духа на това да се поставим на мястото на другия – историята на едно 17-годишно момиче, което е тъмнокожо сред приятели бели в Южна Африка. Романът показва колко сложен и болезнен може да бъде животът, разказан през преживяванията и вътрешните наблюдения и болки на Офилве, или Фифи, както я наричат приятелите ѝ.
Има много поезия в прозата и много силно отваряне на очите на неподозиращите.
Заглавна снимка на Пламена Илчева: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева, Мая Цанева, Виктория Радославова и Любомир Гиздов.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
