Мария Енчева е преводачка от нидерландски (и по-рядко от немски) език.
В преводаческото ѝ портфолио ще намерите романите на Херман Кох, Рей Клуун, Димитри Ферхюлст, Джамал Уариаши и др. Наскоро в неин превод на българския пазар се появи и автобиографията на футболната легенда Марко ван Бастен.
Мария завършва средното си образование в ЕГ „Пловдив“ с профил „Немски език“. Записва „Германистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. По време на следването започва да изучава нидерландски – първо като лекторат (без връзка със следването ѝ), после – като втори език. Първоначално е искала да учи норвежки, но не се събират достатъчно желаещи. Решена да експериментира, тя се примирява, че няма да учи норвежки, и записва нидерландски, който с времето заема централно място в работата ѝ като преводач.
Тъй като не обича да бъде център на вниманието, Мария смята, че професията на преводач, с нейното уединение, ѝ пасва като шита по поръчка дреха. Ако я помолите да сравни преводачеството с дреха, тя ще го опише като лятна дреха: лека, свободна, жълта и с птичи десен.
Книгите не присъстват само в работата на Мария. Те са в главата, в кръвта, във всяка раница и чанта, във всеки ъгъл на къщата и дори в сънищата ѝ.
Сърдечно благодаря на Мария, че се съгласи да сподели част от любимите си книги, включително и такива, които си е наумила да подари на близки и приятели тази Коледа.
В края ще намерите и бонус препоръка с музикален привкус.
.
10+ любими книги на Мария
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание.
.
„Пътешествие с Чарли“ („Колибри“, 2009) – Джон Стайнбек (превод: Кръстан Дянков)
Дори само заради изречението „Абсолютно нищо не може да се сравни с добрия човек“, което онзи ден отпътува върху коледната картичка до приятелка. През 1962 г. Стайнбек поема на пътешествие в компанията на своя пудел Чарли и на камиончето Росинант, дядо на днешните кемпери. Увлекателен пътепис, облечен в невъобразимо хубавия език на Джон Стайнбек и Кръстан Дянков.
.
„Говори с Нева“ („Жанет 45“, 2020) – Нева Мичева
Четиридесет и три писма от приятел, които да четеш вечер преди лягане. Или когато ти докривее. Или когато те споходи безпричинна радост. Или просто когато искаш потвърждение, че не си сам в лудостите си. Друг един неподозиран начин на почерпиш наслада от книгата: сутрин децата ми гадаят как ще им тръгне денят, като прехвърчат из книгата и опират пръст в произволно изречение. Тази сутрин Нева им „предвеща“: „Слуги аз имам шест на брой / от странно естество. / Наричат се Защо, Как, Кой / Кога, Къде, Какво…“ и: „Дори нищо да не сме проумели накрая – поне да сме се порадвали“. После тълкуваме заедно.
.
„Авария на края на галактиката“ („Жанет 45, 2020) – Етгар Керет (превод: Жозеф Бенатов)
Етгар Керет е пленителен, остроумен и тих. Не се сещам в нашия език да съществува дума, която да обединява тези три качества, но ако имаше, щеше да звучи приблизително като „етгар“. Дотук на български са излизали пет негови сборника с разкази за възрастни и една детска книга и всички те са коя от коя по-етгари. Затова може още да не съм прочела „Авария на края на галактиката“, ама вече имам списък на приятели, на които да я подаря за Коледа.
.
„Небето е на всички“ („Колибри“, 1995) – Джани Родари (превод и илюстрации: Валери Петров)
Самият Валери Петров казва: „Тази книжка съдържа повечето от най-хубавите стихотворения на вашия стар познат, италианския писател Джани Родари […] Трябва да си призная, че при някои от тях съм превеждал доста свободно, защото исках те да станат така хубави на български, както са на италиански. Направих сам и картинките към тях. Разбира се, аз не съм художник, но като си спомних как съм рисувал като малък,
започнах с първото човече
и работата ме увлече…
Дано книжката ви хареса!“
.
Всичко, излязло изпод химикалката на Борис Христов
Заради нереалното (и вероятно съвсем не уникално мое) усещане, че се е вселил в мен и описва точно моята самота, точно моята крехкост. Заради кроткия и неприкрит глас, с който ме посреща на двора си. Заради думите. Когато изпитам нужда да подхраня българския си, без който бих била преводачка без стойност, Борис Христов винаги ми подава ръка.
.
„Записки под възглавката“ („Апостроф“, 2017) – Сей Шонагон (превод: Цветана Кръстева)
„Записки под възглавката“ са мемоарите на Сей Шонагон, придворна дама от свитата на японска императрица от края на X век. Едно хилядолетие след написването му дневникът остава все толкова свеж и повече от много други дневници, видели бял свят през последните години, радва с литературните си качества, с хумора си и с находчивите списъци като „Неща, които изглеждат по-добре нощем“, „Неща, които излъчват ненатрапчива красота“ и „Неща, на които не им се вижда краят“.
.
Книгите на Светлана Алексиевич
Книгите на Светлана Алексиевич дават гласност на стотици човешки истории от времето на Съветския съюз и от годините след неговото разпадане. Алексиевич пише трезво и без патос, а книгите ѝ са плод на едно простичко изкуство, което, за жалост, малцина владеят: внимателно слушане.
.
„Как развих талант да живея“ (2017, не е издадена на български) – Родан Ал Халиди
Наскоро гледах „Бащата“ на Флориан Зелер. Удивително е колко ловко се вмъкваш в тялото на героя на Антъни Хопкинс и се превръщаш в човека, изгубил връзка с действителността. Същото въздействие имаше върху мен и (отчасти) автобиографичният роман „Как развих талант да живея“ на нидерландския писател от иракски произход Родан Ал Халиди. В романа се описват първите девет години на Семир Карим на нидерландска територия – девет години, прекарани в център за настаняване на бежанци насред глад, страх и всекидневен абсурд.
.
Бонус препоръка с музикален привкус
За финал предлагам едно издание, което не е за четене в буквалния смисъл на думата. Става дума за Re-Introduction Etudes на канадския музикант Chilly Gonzales. Албумът съдържа нотите на 24 неособено сложни композиции за пиано – идеални за хора като мен, които са зарязали свиренето на седемгодишна възраст и на 37 г. са си навили на пръста да събудят пианиста в себе си. Музиката на канадския композитор е топла и вдъхновяваща, а едно от любимите ми парчета носи името на писател.
Заглавна снимка на Мария Енчева: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър и Костадин Николов.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Целта ми е чрез тези материали да събера книжни препоръки, които биха били от полза на хора с разнообразни интереси и занимания, и същевременно да подпомогна работата на българските издателства, като промотирам техни книги и насочвам вниманието им към заглавия, които си струва да бъдат издадени на български език. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.