Мария Енчева е преводачка от нидерландски (и по-рядко от немски) език.

В преводаческото ѝ портфолио ще намерите романите на Херман Кох, Рей Клуун, Димитри Ферхлюст, Джамал Уариаши и др. Наскоро в неин превод на българския пазар се появи и автобиографията на футболната легенда Марко ван Бастен.

Мария завършва средното си образование в ЕГ „Пловдив“ с профил „Немски език“. Записва „Германистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. По време на следването започва да изучава нидерландски – първо като лекторат (без връзка със следването ѝ), после – като втори език. Първоначално е искала да учи норвежки, но не се събират достатъчно желаещи. Решена да експериментира, тя се примирява, че няма да учи норвежки, и записва нидерландски, който с времето заема централно място в работата ѝ като преводач.

Тъй като не обича да бъде център на вниманието, Мария смята, че професията на преводач, с нейното уединение, ѝ пасва като шита по поръчка дреха. Ако я помолите да сравни преводачеството с дреха, тя ще го опише като лятна дреха: лека, свободна, жълта и с птичи десен.

Книгите не присъстват само в работата на Мария. Те са в главата, в кръвта, във всяка раница и чанта, във всеки ъгъл на къщата и дори в сънищата ѝ.

Сърдечно благодаря на Мария, че се съгласи да сподели част от любимите си книги, включително и такива, които си е наумила да подари на близки и приятели тази Коледа.

В края ще намерите и бонус препоръка с музикален привкус.

.

10+ любими книги на Мария

Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание.

.

„Пътешествие с Чарли“ („Колибри“, 2009) – Джон Стайнбек (превод: Кръстан Дянков)

Дори само заради изречението „Абсолютно нищо не може да се сравни с добрия човек“, което онзи ден отпътува върху коледната картичка до приятелка. През 1962 г. Стайнбек поема на пътешествие в компанията на своя пудел Чарли и на камиончето Росинант, дядо на днешните кемпери. Увлекателен пътепис, облечен в невъобразимо хубавия език на Джон Стайнбек и Кръстан Дянков.

Източник: colibri.bg

.

„Говори с Нева“ („Жанет 45“, 2020) – Нева Мичева

Четиридесет и три писма от приятел, които да четеш вечер преди лягане. Или когато ти докривее. Или когато те споходи безпричинна радост. Или просто когато искаш потвърждение, че не си сам в лудостите си. Друг един неподозиран начин на почерпиш наслада от книгата: сутрин децата ми гадаят как ще им тръгне денят, като прехвърчат из книгата и опират пръст в произволно изречение. Тази сутрин Нева им „предвеща“: „Слуги аз имам шест на брой / от странно естество. / Наричат се Защо, Как, Кой / Кога, Къде, Какво…“ и: „Дори нищо да не сме проумели накрая – поне да сме се порадвали“. После тълкуваме заедно.

Източник: books.janet45.com

.

„Авария на края на галактиката“ („Жанет 45, 2020) – Етгар Керет (превод: Жозеф Бенатов)

Етгар Керет е пленителен, остроумен и тих. Не се сещам в нашия език да съществува дума, която да обединява тези три качества, но ако имаше, щеше да звучи приблизително като „етгар“. Дотук на български са излизали пет негови сборника с разкази за възрастни и една детска книга и всички те са коя от коя по-етгари. Затова може още да не съм прочела „Авария на края на галактиката“, ама вече имам списък на приятели, на които да я подаря за Коледа.

Източник: books.janet45.com

.

„Небето е на всички“ („Колибри“, 1995) – Джани Родари (превод и илюстрации: Валери Петров)

Самият Валери Петров казва: „Тази книжка съдържа повечето от най-хубавите стихотворения на вашия стар познат, италианския писател Джани Родари […] Трябва да си призная, че при някои от тях съм превеждал доста свободно, защото исках те да станат така хубави на български, както са на италиански. Направих сам и картинките към тях. Разбира се, аз не съм художник, но като си спомних как съм рисувал като малък,

започнах с първото човече

и работата ме увлече…

Дано книжката ви хареса!“

Източник: colibri.bg

.

Всичко, излязло изпод химикалката на Борис Христов

Заради нереалното (и вероятно съвсем не уникално мое) усещане, че се е вселил в мен и описва точно моята самота, точно моята крехкост. Заради кроткия и неприкрит глас, с който ме посреща на двора си. Заради думите. Когато изпитам нужда да подхраня българския си, без който бих била преводачка без стойност, Борис Христов винаги ми подава ръка.

Книгите, които препоръчвам: Мария Енчева - Дани Пенев
Източници: izdatelstvo-slovo.com, helikon.bg и goodreads.com

.

„Записки под възглавката“ („Апостроф“, 2017) – Сей Шонагон (превод: Цветана Кръстева)

„Записки под възглавката“ са мемоарите на Сей Шонагон, придворна дама от свитата на японска императрица от края на X век. Едно хилядолетие след написването му дневникът остава все толкова свеж и повече от много други дневници, видели бял свят през последните години, радва с литературните си качества, с хумора си и с находчивите списъци като „Неща, които изглеждат по-добре нощем“, „Неща, които излъчват ненатрапчива красота“ и „Неща, на които не им се вижда краят“.

Източник: helikon.bg

.

Книгите на Светлана Алексиевич

Книгите на Светлана Алексиевич дават гласност на стотици човешки истории от времето на Съветския съюз и от годините след неговото разпадане. Алексиевич пише трезво и без патос, а книгите ѝ са плод на едно простичко изкуство, което, за жалост, малцина владеят: внимателно слушане.

Книгите, които препоръчвам: Мария Енчева - Дани Пенев
Източник: paradox.bg

.

„Как развих талант да живея“ (2017, не е издадена на български) – Родан Ал Халиди

Наскоро гледах „Бащата“ на Флориан Зелер. Удивително е колко ловко се вмъкваш в тялото на героя на Антъни Хопкинс и се превръщаш в човека, изгубил връзка с действителността. Същото въздействие имаше върху мен и (отчасти) автобиографичният роман „Как развих талант да живея“ на нидерландския писател от иракски произход Родан Ал Халиди. В романа се описват първите девет години на Семир Карим на нидерландска територия – девет години, прекарани в център за настаняване на бежанци насред глад, страх и всекидневен абсурд.

Източник: goodreads.com

.

Бонус препоръка с музикален привкус

За финал предлагам едно издание, което не е за четене в буквалния смисъл на думата. Става дума за Re-Introduction Etudes на канадския музикант Chilly Gonzales. Албумът съдържа нотите на 24 неособено сложни композиции за пиано – идеални за хора като мен, които са зарязали свиренето на седемгодишна възраст и на 37 г. са си навили на пръста да събудят пианиста в себе си. Музиката на канадския композитор е топла и вдъхновяваща, а едно от любимите ми парчета носи името на писател.

Източник: chillygonzales.com

Заглавна снимка на Мария Енчева: Личен архив

Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър и Костадин Николов.

„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Целта ми е чрез тези материали да събера книжни препоръки, които биха били от полза на хора с разнообразни интереси и занимания, и същевременно да подпомогна работата на българските издателства, като промотирам техни книги и насочвам вниманието им към заглавия, които си струва да бъдат издадени на български език. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.

Leave a comment

Your email address will not be published.