Ирина Манушева е преводач на художествена, хуманитарна и научнопопулярна литература от английски език.
Завършва средното си образование в СМГ „Паисий Хилендарски“. След това продължава образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“, където придобива магистърска степен по философия. Притежава и следдипломна квалификация за учител по английски език и литература.
Има опит като редактор на списание, учител по английски език и инструктор по първа помощ към FirstAidbg.com. Работи като преводач на свободна практика от 2000 г.
В преводаческото ѝ портфолио присъстват заглавия като „Имена на цветя и момичета“, „Знакът на всички неща“ и „Град на момичета“ от Елизабет Гилбърт, „Сред дивата пустош“ от Джон Кракауер, „Разпилян ум“ от Габор Мате, „Ракова терапия“ от Макс Герсон, „Когато си играя с котката, откъде да знам дали тя не си играе с мен? Монтен и вкусът на живота“ от Саул Фрамптън, „Удивителната история на живота“ от Анна Клейбърн, „Защо колите не се движат с ябълков сок?“ от Кира Върмонд, „Писма до Сам“ от Даниел Готлиб и др.
.
11 любими книги на Ирина
Не бих могла да изредя нито любимите си книги, нито тези, с които съм израснала (в пряк и преносен смисъл), нито онези, с които продължавам да откривам света всеки ден. Затова предлагам на вашето внимание няколко интересни заглавия от последните години – малка част от великолепните издания на родната книжна сцена, с които всички замесени могат да се гордеят.
.
„Пътешествайки“ – Никос Казандзакис, превод: Николай Костов
Завладяващ сборник от есета, допълващи по неповторим начин образа, който познаваме от „Рапорт пред Ел Греко“ (превод: Георги Куфов). Една неспокойна, трескаво търсеща душа ни разхожда от Кайро до Москва и Батуми, среща ни с Франциск от Асизи и Панаит Истрати, с Мусолини и Троцки, с Толстой и Достоевски и ни показва хората в Гърция, Италия и Русия, както само великанът Казандзакис може да ги види. И да, ще стъписа мнозина с възхищението си пред комунизма, в който на младини съзира идеала – преди горчиво да се разочарова от реалността.
Щастлива съм, че през последните години у нас не само бяха преиздадени познатите ни шедьоври на Казандзакис, но и бяха публикувани нови преводи като разтърсващия роман „Братоубийците“ (превод: Драгомира Вълчева), посветен на гражданската война в Гърция, увлекателната биография „Александър Велики“ (превод: Драгомира Вълчева) и много други.
.
„Спомени за бъдещето“ – Сигизмунд Кржижановски, превод: Даря Хараланова
Това е третият сборник с разкази и есета на Кржижановски – след „Итанесиес“ (превод: Ася Григорова) и „Автобиография на един труп“ (превод: Даря Хараланова), – издаден на български език, и трета среща със забележителния писател, живял в най-бурните години от първата половина на ХХ век, макар в Русия повечето му творби да са издадени едва след 1990 г. За мен лично тези текстове са магично завръщане в един позабравен свят на интимни размишления, за чието очарование допринася и разкошният превод на Даря Хараланова.
.
„Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество“ – Умберто Еко, превод: Вера Петрова
Съвременността във всички нейни измерения, пречупени през призмата на историята, културата, философията. Видимите и невидимите проблеми на ХХ век, разнищени от един от големите умове на столетието.
.
„Ние“ – Евгений Замятин, превод: Росица Бърдарска
Мрачна антиутопия за загубата на личността и нейните фундаменти, написана само три години след установяването на съветската власт. В България този шедьовър е публикуван през 1990 г. в сборника „Черно слънце“ и е преиздаден век след написването му. През 2020 г. „Изток-Запад“ издаде и сборника „Приказки за големи деца“ (превод: Огняна Иванова) – изключително интересно четиво, даващо нов поглед към света на автора.
Ако днес трябва да посоча един символичен акцент в „Ние“, това ще е свеждането на човека до безличен номер – явление, което 20 години по-късно ще ужаси Виктор Франкъл, автора на „Човекът в търсене на смисъл“ (превод: Харалан Александров), в концентрационния лагер. Да ви напомня на нещо, с което у нас привикват поколения наред и до днес?
.
„Кухата сърцевина на живота“ – Цочо Бояджиев
Ако случайно философският мотив в препоръките ми е останал незабелязан, стигаме до прекрасната стихосбирка на Цочо Бояджиев – титан, когото отдавна познават не само студентите по философия в СУ „Св. Климент Охридски“, но и почитателите на поезията, че и изкушените от фотографията. Тя започва с думите: „тези стихове не се рецитират / те служат да кажеш мълком това / което и без тях можеш да кажеш“. И продължава в същия дух – без много думи, с много смисъл помежду им.
.
„Разкази, фейлетони, пародии“ – Петър Незнакомов
Да се смееш, е божествен дар. Да се смееш с цяло гърло и на веселото, и на абсурдното, и на шегите на съдбата, и на горчилката и недъзите на света, в който ти се е паднало да живееш, е умение, което малцина разпознават и развиват. А да успееш да разсмееш и другите – това вече е изкуство, което овладяват единици. Много се радвам, че Петър Незнакомов се върна при нас 100 години след рождението си с този чуден сборник.
.
„Пътят от мен до черешата“ – Паола Перети, превод: Любомир Николов
Истинска и искрена книга за трудностите, за приятелството, за смелостта, и както много точно пише Вал Стоева, „книга както за деца, така и наръчник по детска психология за възрастни“. Изданието приковава погледа и с невероятните илюстрации на Яна Казакова.
.
„Илюзии“ – Ричард Бах, превод: Емилия Масларова
Тази книжка отпреди модата на литературата за самопомощ някога беше сред любимите ми и много се зарадвах, когато разбрах, че отново е в книжарниците (както и „Джонатан Ливингстън Чайката“ – превод: Нели Константинова и Ирина Манушева, – която „Кибеа“ издаде през 2016 г. заедно с добавената по-късно от автора четвърт част). Вземала съм не едно вярно решение, водена от максимата „За да живееш свободен и щастлив, трябва да пожертваш скуката. Тази жертва невинаги е лесна“.
.
„На конци. 1968. Една действителна история“ – Веселин Праматаров
Уж комикс, а те побиват тръпки. Поглед назад към едно от най-срамните петна в историята ни. И към надеждата, че дори в такива времена съществуват понятия като доблест, смелост и свобода. Да се чете заедно със „Задочните репортажи за България“ на Георги Марков – най-добрият учебник по история на социалистическа България. И по критично мислене.
.
„Училището на света“ – Салман Кан, превод: Гергана Георгиева
Познавате усещането, когато четете собствените си мисли, изказани кристално ясно и систематизирано от друг, нали? То почти гарантирано праща книгата в раздел „любими“, но причината да включа това заглавие далеч не е само тази. Салман Кан, създателят на Khan Academy, посочва безпощадно точно недостатъците на образователната система. А като се има предвид, че у нас сме извели тези недостатъци до неподозирани висоти и сме добавили още много от себе си, мисля, че книгата трябва да бъде едно от настолните четива за всеки родител и учител – заедно с „Убийството на Моцарт“ на Георги Данаилов, например, написана преди близо половин век и по-актуална от всякога.
.
„Разпилян ум“ – Габор Мате, превод: Ирина Манушева
Надявам се да не ви се стори като проява на лош вкус фактът, че насочвам вниманието ви към преведена от мен книга, но не мога да пропусна Габор Мате – един от най-забележителните психотерапевти на нашето време. Безкрайно полезна и интересна книга, която далеч не е само за хора, засегнати по един или друг начин от Синдрома на дефицит на вниманието, а е и ценен наръчник за всеки родител. Рядко се срещат автори с толкова задълбочен поглед, проникващ до сърцевината на всеки проблем, които са дарени с такава способност за емпатия и състрадание и – не на последно място – със сладкодумие. А най-хубавото е, че предстои да видим на български език още три негови съчинения.
Снимка на Ирина Манушева: Личен архив
.
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева, Мая Цанева, Виктория Радославова, Любомир Гиздов, Пламена Илчева, Ангел Георгиев, Кристина Петрова, Диляна Денева, Деница Райкова, Даниела Марчева, Манол Пейков, Вероника Стефанова, Иван Шишиев, Надежда Розова, Георги Ненов, Нева Мичева, Гергана Димитрова и Евелина Пенева.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
