Евелина Пенева - Дани Пенев

Евелина Пенева е преводач на книги от английски и френски и автор на романа „И небето се отвори“ („Фабер“, 2021).

Родена и израснала в Кюстендил, Евелина завършва средното си образование в ЕГ „Д-р Петър Берон“ с френски и английски. През 2001 г. се дипломира като бакалавър по специалност „Приложна лингвистика“ с квалификация за преводач по френски и английски от Нов български университет (НБУ). По-късно придобива магистърска степен по специалност „Писмен превод“ с квалификация за филолог-преводач с два чужди езика от същия университет.

Досега е превела десетки заглавия, сред които „Тамплиерът“, „Сянката на греха“ и „Корабът на страха“ от Пол Дохърти, „Проходът“ и „Дванайсетте“ от Джъстин Кронин, „Билет за отвъдното“ от Лорънс Блок, „Пътят на коприната“ от Колин Фалконър, „Преди да падне здрач“ от Майкъл Кънингам, „Всички наши вчерашни дни“ от Кристин Теръл, „Тайната на разказвачката на истории“ от Седжал Бадани, „Стъкленият хотел“ от Емили Сейнт Джон Мандел и др. В преводаческото ѝ портфолио присъстват и нехудожествени произведения като „Барбара Стрейзанд“ от Нийл Гейблър и „Малкия Хектор и уроците на Живота“ от Франсоа Льолор.

Казва, че за нея няма лесен превод независимо от жанра и авторитета на автора. И до днес си спомня с благодарност за вълнението, което е изпитала, когато е получила поръчка за превод на книга, която е носила в чантата си като ученичка, без изобщо да подозира, че някога ще се озове в положението да я превежда.

.

10+ любими книги на Евелина

.

„Юнгата Нуличка“ – Владимир Льовшин, превод: Атанас Димов, Емил Румпел

Страхотна история за това как на първи нулари Нуличка се измъква от опеката на мама Осмица и се качва на фрегатата на капитан Единица. Точно така: Нуличка е дете на мама Осмица. Образно!

Чела съм я на 11-12 г., наскоро пак я препрочитах, имам и другите книги на Владимир Льовшин, повечето на руски. От тази пълна с доброта книга разбрах, че математиката не е седемглава ламя, развих вкус към книгите за наука и постепенно проумях, че цивилизацията се гради на нечии прилежни усилия в решаването на задачи. Някой всеотдайно се е трудил и мъчил над интеграли, линейна алгебра, аналитична геометрия и разни други уж скучни въпроси, за да можем да врътнем ключа и да включим бойлера или да се качим на самолета за Виена. В началото наистина може да е било словото, но това слово май е било „едно“.

Юнгата Нуличка, Владимир Льовшин - Дани Пенев
Източник: goodreads.com

.

„Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“ – Ричард Файнман, превод: Мария Атанасова

Разкошно и с невероятно чувство за хумор написана книга! Настроението се люшка от „Какво направихме?“ (във връзка с атомната бомба) до „И беше страшен купон!“ (по време на карнавала в Рио например).

Чела съм интервюта с Файнман и колко понятно е обяснил трагедията с „Чалънджър“, бях му заклет фен още преди да прочета книгата. Нищо чудно, че студентите му са го обожавали – бил е човек, който е умеел да разширява границите на човешкото познание като учен и да го свежда до по-„бавните“ умове като преподавател. Май само Стивън Пинкър е успявал да ме разсмее и развесели повече с находчивите си примери.  

Сигурно се шегувате, г-н Файнман, Ричард Файнман - Дани Пенев
Източник: goodreads.com

.

„Цивилизацията на средновековния Запад“ – Жак Льо Гоф, превод: Колектив

Прекрасна книга за епохата на катедралите и кръстоносните походи; за глада, чумата, религиозния фанатизъм, войните; за бита, сечивата, изкуството и изобщо за развитието на онази част континента, която ще се превърне в днешна Западна Европа. Книга, изпълнена с духа на епохата, на която е посветена във всичките ѝ аспекти: стремежи, лутания, постижения. Без възторзи и без възхвали, много земна и разбираема, пропита с особено състрадание към хората от онова време.

Жак Льо Гоф е не само изтъкнат медиевист; той е роден разказвач и невероятен учител. От онези, които предават знанията си така, че да бъдат разбрани от всеки, защото искат да бъдат разбрани, а не да покажат колко много знаят или си кътат знанията, за да се почувстват значими в собствените си очи.

Именно откъси от тази книга, ме накараха да започна да чета „дебели“ книги по история на България, на Византия, на Османската империя, Иран. Книгата е богато илюстрирана, можем само да съжаляваме, че илюстрациите са черно-бели. Четох я дълго, на почивки, препрочитах я, спорих с нея, в крайна сметка ми повлия така, както „Цивилизацията“ на Кенет Кларк (превод: Нели Доспевска), която ми се стовари на 16 г. В известен смисъл „прогледнах“. Изчетох каквото успях да намеря в градската библиотека (удивително богата!) на Жак Льо Гоф. Друга невероятна негова книга „Въображаемият свят на Средновековието“ (превод: Елка Русева).

Цивилизацията на средновековния Запад, Жак Льо Гоф - Дани Пенев
Източник: agata-a.com

.

„Откривателите“ – Даниъл Дж. Бурстин, превод: Крум Бъчваров (книгата е част от поредица, която включва още „Търсачите“ и „Творците“)

Невероятно сладкодумна история на цивилизацията! Достъпна, забавна, остроумна книга, в която хронологично е разказана историята на човечеството – не като поредица от дати, войни и революции, ами от постижения на ума, върволица от идеи, които възникват и обогатяват човешкото битие и мисъл. С прекрасно чувство за хумор! Преводът ѝ притежава лекота и бистрота, които само улесняват „потъването“ в нея.

Четивата от този вид са изключително благотворни за светогледа и ума. От тях човек може да се „оттласне“ и да продължи към „Книгата за математиката“ на Клифърд Пиковър (превод: Владимир Божилов) или „Необикновената история на математиката“ на Джоъл Леви (превод: Илия Илиев). Мога само да съм благодарна за едновремешните издания като „Занимателна биология“, на които стъпва настоящият ми интерес към подобни четива.

„Откривателите“ е книга, в която историята не е кървища и прокламации, ами низ от съзидание и победи на човешката любознателност, ум и трудолюбие. И трите книги от поредицата си заслужават!

Откривателите, Даниъл Дж. Бурстин - Дани Пенев
Източник: alba-books.com

.

„Сенки по Пътя на коприната“ – Колин Таброн, превод: Маргарит Дамянов

Открих „Сенки по Пътя на коприната“, докато работех по превод и проучвах историческите факти в него. Заради този превод изчетох и чудесната „Венецианецът Марко Поло“ на Хенри Х. Харт в прекрасния превод на Невяна Розева. Когато приключих „Сенки по Пътя на коприната“, изпитах благодарност към издателството и преводача на книгата. Страхотно изживяване!

Издирих и изчетох каквото успях да намеря от Колин Таброн. В библиотеката си имам неговата „Огледалото на Дамаск“ (превод: Маргарит Дамянов), другите купувах – подарявах, купувах – подарявах. Накрая се оказа, че именно моята любима „Сенки по Пътя на коприната“ я нямам.

Таброн е журналист, естествено е да умее да приковава вниманието на читателя, въпрос на професионално школуване. Другото е по-ценно: подборът на темите, които разглежда, описанието на отношенията между хората, приключенията, вглеждането в обикновения човек, в притихналия живот, както и в съдбите на хората, които оцеляват и градят при нечовеколюбиви условия. Нека спомена, че е пълна и с игриви моменти!

Книгата на Льо Гоф е възстановяване на един изчезнал свят. Книгите на Бурстин разказват как сме стигнали дотук, а книгите на Таброн представят света такъв, какъвто е в момента – живеещ върху пепелта и костите на своето минало, но пъстър, бълбукащ и разнолик.  

Сенки по Пътя на коприната, Колин Таброн - Дани Пенев
Източник: vakon.bg

.

„Избрано“ – Иван Методиев

Четеш тая бездънна поезия, спускаш се бавно в нея, пътуваш, луташ се по отломъците от светлина, остриетата на милостта, заскрежените ръбове на самотата и страданието, превърнати в красиво слово. Замлъкваш. Ослепяваш от красота. Оглушаваш от музиката на болката. Чудиш се как е възможно от всичкото това страдание да се роди такава бистра човечност и чак като я пребродиш няколко пъти, можеш да се въздигнеш отново към виделото с „Търся милост“ на Десанка Максимович, „Честен кръст“ на Борис Христов, „Нищо ново. Сто стихотворения“ на Екатерина Йосифова и „Четири червени празни рамки“ на Мирослава Салмова. И разбираш, че има тъга на щастливи хора и тъга… А после стигаш бавно и полека и до Биньо Иванов… Има такива пътища, има…

Всъщност на Балканите имаме изумителна поезия. Покрай Иван Методиев е добре човек да попрелисти и Сеферис, Кавафис, Изет Сарайлич, Йован Христич, и много други. Поезия от Балканите ли е, не пропускайте!

Избрано, Иван Методиев - Дани Пенев
Източник: ciela.com

.

„Тайната на разказвачката на истории“ – Седжал Бадани, превод: Евелина Пенева

„Тайната на разказвачката на истории“ е страстна, пълнокръвна, човеколюбива история, която като теми хич не спира до любовта, ами здраво разритва вековни традиции и обичаи, давещи ни със закостенялост, безчовечност и неграмотност. Удоволствие беше да я прочета и да работя по нея.

Странното е, че като своего рода неин противовес се яви работата ми по друга любовна история: „И розата сама да е“ на Мюриел Барбери. В нея пък точно традициите и обичаите играеха ролята на устоите, на онова, което ни дава посока и е наш сигурен пристан.

Тайната на разказвачката на истории, Седжал Бадани - Дани Пенев
Източик: ciela.com

.

„Стъкленият хотел“ – Емили Сейнт Джон Мандел, превод: Евелина Пенева

Зловещо добре написана книга за лъжци и измамнически лъскав свят на ялово изобилие и паразитиращо безгрижие.

Да я превеждам, беше истинско изпитание заради описаната нищета на човешкия дух. Всекидневни думи, преднамерено пестелив изказ, цялата история е крайно бедна на цвят, същност и смисъл, но изгражда помитащо скрито внушение. За героите важното е да изобразяваме! И после ревем защо животът ни така се е срутил (защото бяхме лакоми, страхливи и кекави, Уотсън!).

„Стъкленият хотел“ е историята на една финансова пирамида. Прототипът на главния герой е Бърнард Мадоф. Алчен, хлъзгав и привличащ празни глави измамник, спечелил много пари за много други подобни нему. Накрая всичко се свлича в пропастта. Помагали са му много „финансисти“, а клиентите му са били още по-алчни и нагли от него. Каквото повикало…

Всички книги на Емили Сейнт Джон Мандел, които съм изчела досега, са не просто майсторски написани истории; те са като сложни скулптори от стъкло: фини, трошливи, създадени с вещина и справедливи.

Стъкленият хотел, Емили Сейнт Джон Мандел - Дани Пенев
Източник: ciela.com

.

„Война и мир“ – Лев Толстой, превод: Контстантин Константинов

Дебела, многопластова, невероятна, изумителна, написана със страст към живота книга. Препоръчвам я на всеки! Препоръчвам на всеки великите стари майстори: Чехов, Юго, Балзак, Зола, Дикенс, европейската класика изобщо.

Погледът към миналото е изключително ценен, а и преводите – по правило – са великолепни. В настоящото препускане се случва да се допускат текстове, в които дразнещо прозира чуждият синтаксис, непривични метафори и непозната образност, които често с право предизвикват у читателя чудене и маене (да ми простят моите прекрасни редактори – и аз имам тия грехове!) и раждат уродливи разговорни изрази като „Благодаря за което“. За мое учудване, явно в часовете по български лечението на обриви като „това“ и „нещо“ е изоставено, а „бългеришът“ малодушно се приема за хронично заболяване.

Трябва да се четат и сложни текстове. Такива, които не са „за удоволствие“, не се четат „лесно“ и ни карат да надмогваме себе си, бавно и упорито шлифоват умовете ни, съграждат у нас взискателност към езика ни, изказа, битието и бита ни, към онова, което създаваме и към което се стремим. Трябват ни повече литература и език, който е втасвал бавно, и по-малко литературни „гризини“.   

Война и Мир, Лев Толстой - Дани Пенев
Източник: ozone.bg

.

„Писма за доброто и прекрасното“ – Дмитрий Лихачов, превод: Петя Димитрова, Росица Бърдарска

Истински великите умове обясняват и най-сложните въпроси достъпно. Истински великите хора са много щедри по сърце. Благородство на ума, скромност и топлота на душата и човеколюбиво сърце показва академик Дмитрий Лихачов в тия свои писма за доброто и прекрасното, които са достъпни и присъщи на всички, само дето далеч не всички имат гръбнак да ги прилагат.

Моят екземпляр е 10 на 6 см. Миниатюрно издание на „Народна просвета“ от 1986 г. Много скъп подарък ми е. Този жест – да ми подарят „Писмата“ на академик Лихачов – ме научи, че подаряването на една книга никога не се свежда просто до самия подарък – това е отваряне на път, споделяне на светоглед, възможности за изживявания, които не зависят от времето и пространството. Затова самата аз съм изключително взискателна по отношение на това на кого какви книги подарявам, защото с всяка подарена книга подарявам част от себе си. Има хора, на които никога не бих подарила книга, дори дума за книги не отварям пред тях!

Писма за доброто и прекрасното, Дмитрий Лихачов - Дани Пенев
Източник: ozone.bg

Снимка на Евелина Пенева: Елка Николчева

.

Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна КръстеваРоси ГеоргиеваТеодора ДимитроваАлександър КумановСтела ДжелеповаКрасимир СпасовИванка МогилскаЗлатимир ЙочевВеселина СедларскаЕрик УайнърКостадин НиколовМария ЕнчеваНевена Дишлиева-КръстеваМилица МирчеваМая ЦаневаВиктория РадославоваЛюбомир ГиздовПламена ИлчеваАнгел ГеоргиевКристина ПетроваДиляна ДеневаДеница РайковаДаниела МарчеваМанол ПейковВероника СтефановаИван ШишиевНадежда РозоваГеорги НеновНева Мичева и Гергана Димитрова.

„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.

Leave a comment

Your email address will not be published.