Диляна Денева е партньор в агенцията за LinkedIn маркетинг BookMark, отговорен редактор на „Аз чета“ и консултант по осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания.
Диляна притежава бакалавърска степен по психология от The Open University. Между 2013 г. и 2018 г. работи в неправителствената организация European Network on Independent Living (ENIL), където координира проекти, свръзани с осигуряването на достъпна среда и социалното включване на хората с увреждания.
„Да разкажа за част от любимите си книги, е като разгръщане на албум – всяка книга/снимка те връща към история, към чувствата, които съм изпитвала по онова време, към фрагменти от случки“, казва тя.
Днес Диляна ни представя 10+ книги, които са ѝ оказали силно влияние по ред причини, невинаги свъзани със самото заглавие.
.
10+ любими книги на Диляна
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание, на изданието, посочено от госта в поредицата ми, или на оригиналното издание.
.
„Куфарът на брат ми“ (ICU, 2015) – Колектив, съставител: Невена Дишлиева-Кръстева
Прочетох сборника с разкази няколко години преди да се запозная със съставителката му – Невена Дишлиева-Кръстева. Малко по-късно пък имах удоволствието да срещна и нейния брат Герасим Дишлиев и да гледам неговия „Монолог с куфар“, който е реплика на книгата в друга форма на изкуството.
Книгата е изключително въздействаща и пленява с личното си звучене. Кара те да се замислиш какво означават за теб думите „дом“, „родина“, „семейство“ и „път“.
.
„Кривата на щастието“ („Вакон“, 2014) – Иво Иванов
Още една колекция от съдби и истории, които нареждам сред книгите, които са ми дали много (отвъд чистото удоволствие да се потопя в тях).
Че Иво Иванов е блестящ разказвач, няма нужда да ви убеждавам. Но ако не сте чели „Кривата на щастието“, ви призовавам да го направите. Една от малкото книги, които препоръчвам универсално – просто не се сещам защо някой не би се влюбил в нея. След като я прочетеш, не можеш да мрънкаш, че от теб нищо не зависи, и вземаш живота си в ръце.
.
„Да поемеш отговорност“ („Изток-Запад“, 2014) – Натаниъл Брандън (превод: Веселин Янков)
Последното казано ме наведе на мисълта за книгата на Натаниъл Брандън, която възприемам като учебник по зрялост. Защото поемането на отговорност в най-общ смисъл е единственият (според мен) начин да се чувстваш свободен.
.
„Влиянието. Психология на убеждаването“ („Изток-Запад“, 2005) – Робърт Чалдини (превод: Христина Буюклиева)
Ако се занимавате с маркетинг, тази книга може да бъде настолна за вас. Тя обаче е толкова интересна, че бих я препоръчала на всеки, който има интерес в разгадаването на механизмите на нашето мислене при вземане на решения. Написана е през 1984 г., но има ревизирани издания и съдържа основополагащи примери от психологията, така че не се разколебавайте от факта, че не е най-новото на пазара.
.
„Поток – психология на оптималното преживяване“ („Хермес“, 2016) – Михай Чиксентмихай (превод: Ангелин Мичев)
„Поток“ предава една простичка мисъл за това, което ни прави щастливи, разпростряна на близо 400 страници. Тъй като обаче тук не става въпрос за рецепти за „успешен и щастлив живот“, а за психологически изследвания, базирани на научни теории, има какво да се каже по темата, без да ти дотегне.
.
„Мама“ („Дъбови листа“, 2019) – Елен Делфорж, с илюстрации на Кантен Гребан (превод: Десислава Николова)
Има книги, които буквално красят домашната библиотека. Моето бижу е „Мама“ – картинна книга с божествени илюстрации и много мъдрост, събрана в малко текст. Няма как да не се сетя за нея в женския месец, макар че прелиствам „Мама“ с удоволствие по всяко време на годината.
Ако се докоснете до „Мама“, почти сигурно ще ви се прииска да имате и „Любов“ („Дъбови листа“, 2020 – превод: Зорница Китинска) от същите автори. Горещо препоръчвам и двете!
.
„На смелите се прощава“ (ICU, 2020) – Крис Клийв (превод: Невена Дишлиева-Кръстева)
Най-новият роман на Крис Клийв, издаден на български, е невероятен! Четох го бавно, за да се наслаждавам на брилянтния език, интересната история, а и за да се опитам да осмисля… безсмислието на войната. Една от най-добрите книги, които прочетох през 2020 г.!
.
„Малък живот“ („Лабиринт“, 2018) – Ханя Янагихара (превод: Емилия Л. Масларова)
Този роман ме разтърси дълбоко. Ужасът и болката са твърде много, но въпреки това не можех да се откъсна от книгата. Смятам, че има изключително висока литературна стойност, ценна е и в човешки план.
.
„Човекът, който спря Хитлер“ („Нов български университет“, 2018) – Габриеле Нисим
Книгата разказва детайлно историята за живота на Димитър Пешев и приноса му към българската политика. Без излишен патос или възхваляване само на категорично великия му принос за историята ни и за стотици човешки съдби. Образът му е изграден в цялост и в съответния контекст – една част от историята ни, за която, за съжаление, не се говори достатъчно.
.
Книгите на Ю Несбьо („Емас“)
Препоръчвам всички книги на Ю Несбьо, начело с поредицата му за инспектор Хари Хуле. Тези книги показват най-доброто от скандинавските психологически трилъри. Само името на Несбьо на корицата е достатъчно, за да посегна към книгата.
Заглавна снимка на Диляна Денева: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева, Мая Цанева, Виктория Радославова, Любомир Гиздов, Пламена Илчева, Ангел Георгиев и Кристина Петрова.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
