На 1 юни отбелязваме Международния ден на детето.

Децата имат няколко отличителни качества, които често избледняват във времето под натиска на отговорностите, ангажиментите и сложните взаимоотношения, съпътстващи ежедневието на възрастните. Едно от най-очарователните им качества е искреността – куражът да споделят открито мислите и чувствата си, без да се притесняват какво ще кажат другите.

Международният ден на детето е празник, който принадлежи не само на децата, а на всички – без оглед на възрастта, – които продължават да носят детското у себе си.

По този повод ви представям една кратка история от творбата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ на Фредрик Бакман (превод: Любомир Гиздов), която илюстрира чистотата на мисълта и красотата на искреността на децата.

.

– Разкажи ми за училище, Ноаноа – моли възрастният мъж.

Винаги иска да знае всичко за училище, но не като другите възрастни, които искат да разберат дали Ноа се справя. Дядо иска да знае дали училището се справя. А то почти никога не го прави.

– Учителката ни накара да напишем съчинение за това какви искаме да станем като големи – разказва Ноа.

– Ти какво написа?

– Написах, че първо искам да се съсредоточа върху това да бъда малък.

– Това е много добър отговор.

– Нали? Пък и предпочитам да стана стар, а не голям. Всички големи са ядосани, само децата и старите хора се смеят.

– Написа ли това в съчинението?

– Да.

– Какво каза учителката ти?

– Каза, че не съм разбрал задачата.

– А ти какво ѝ каза?

– Казах, че тя не е разбрала отговора.

– Обичам те – изрича дядо със затворени очи.

.

Заглавно изображение: canva.com

Leave a comment

Your email address will not be published.