Rosey's mark

Представете си следната ситуация. Разхождате се с приятел (или приятелка) в гората и той ви споделя очарованието си от книга, която е прочел наскоро. Без да бърза, той ви запознава с най-малките подробности – кой и откъде е авторът, с какви теми се занимава през годините, кога и как написва книгата, как е протекла работата по нея, кои са основните ѝ послания, на колко езика е преведена. Няколко минути по-късно вие вече изгаряте от желание да прочетете книгата. В този момент обаче се усещате, че приятелят ви така и не ви е казал заглавието на книгата – независимо че го знае перфектно.

Как бихте се почувствали?

Аз лично първо бих се учудил. Каква е логиката да хвалиш и да препоръчваш нещо, а да не искаш да го назовеш, така че интересуващите се да могат да го намерят възможно най-лесно и бързо?

След като се отърся от учудването си, аз бих се подразнил на приятеля си за това, че изостря любопиството ми на n-та степен и вместо да ми помогне да го задоволя, продължава да държи най-съществената информация в тайна.

Подобен сценарий сигурно ви се струва абсурден (и той е такъв). Точно така обаче действат българските телевизии през по-голямата част от времето – запознават ни с историите на наши сънародници от света на бизнеса, разказват ни всичко за тях, но категорично отказват да назоват компанията или бранда, който те представляват.

Съвсем пресен пример: в „Събуди се“ на 5 юли (неделя) Нова телевизия излъчи репортаж за сестрите Ина (Паунова) Абаджиева и Росица Паунова-Длъгнекова, които от близо десетилетие разработват линия от хранителни продукти, чиято основна съставка е българската маслодайна роза.

Репортажът ме накара да се усмихна и да искам да опитам от шоколадите и чайовете с розов аромат и вкус. За съжаление, в шестминутния репортаж нито веднъж не беше спомената търговската марка на продуктите на двете сестри, а именно Rosey’s mark.

С други думи, в продължение на шест минути представяш пример за успешно развиване на иновативен бизнес (чиято стойност се усилва от факта, че създателите му са млади дами) и показваш част от продуктите на компанията, които се продават в различни страни, в цялата им прелест, но не разкриваш бранда – като го назовеш директно или като покажеш етикет на опаковка или бурканче във вид, който позволява на зрителите да прочетат името.

Източник: nova.bg

Ако попитате продуцентите и редакторите на Нова телевизия, те веднага ще ви кажат, че нямат право да споменават търговски марки и фирми заради забраната за „скрити търговски съобщения“ в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).

А истината е много проста: регулаторната рамка в България не пречи на журналистите да споменават търговски марки и имена на компании. И немалка част от тях го правят, с което доказват, че споменаването на брандове и фирми е необходимост, а не престъпление.

Не вярвате? Прилагам две красноречиви доказателства.

Първо, търговски марки и имена на фирми присъстват безпроблемно в програми с икономическа и бизнес насоченост по телевизии като Bloomberg и ТВ Европа. Ако Съветът за електронни медии (СЕМ) глобяваше тези телевизии за тяхното „своеволие“, те отдавна да бяха фалирали.

И второ, покрай бума на корпоративните дарения в условията на извънредното положение в България, въведено във връзка с разпространението на коронавируса, имената на фирми дарители понякога се появяваха по телевизията. Сред най-популярните случаи е казусът с върнатото от Александровска болница дарение в размер на 200 000 лв, направено от Ивайло Пенчев, собственик на производителя на стени за катерене Walltopia, и отразяването му от страна на bTV чрез материали, в които присъства името на компанията.

Същата телевизия спокойно споменаваше името на Walltopia и при отразяването на самолетната катастрофа, при която Пенчев пострада през май.

Действията на bTV навеждат на мисълта, че преобладаващото анонимно присъствие на бизнеса по българските телевизии се дължи по-скоро на интересите и решенията на работещите в тях, отколкото на секторните регулации.

С Димитър Вучев, водещ на предаването Business Daily по ТВ Европа, засегхнахме темата за присъствието на бизнеса в телевизията по време на гостуването ми при него преди няколко дни по повод излизането на втората ми книга – „От нас зависи“.

Като водещ на делнично предаване с бизнес насоченост Димитър има представа как стоят нещата със споменаването на марки и фирми в ефир. Ето какво каза той:

„Ние специално отправихме запитване към СЕМ, стартирайки това предаване преди две години и половина, дали може да споменаваме марки. Защото то това е смисълът на моето предаване [Business Daily]. Абсолютно никакъв проблем няма, това си е решение на медията.“

Източник: tvevropa.com

Ако родните телевизии и радиа искат да ни информират адекватно и да ни помагат да правим информирани избори, които влияят на живота ни на индивидуално и колективно ниво, те трябва час по-скоро да започнат да говорят за бизнеса в конкретика, в това число и с имена.

Така електронните медии, първо, ще ни дадат една по-балансирана и следователно по-достоверна представа за бизнеса в България. Второ, ще спомогнат за популяризирането на добри примери и практики. Трето, ще спестят време на всеки, който иска да научи повече за съответните продукти или компании, като ни предоставят информацията, която в противен случай ще намерим онлайн. И не на последно място по важност, ще отдадат нужното уважение към предприемчивите хора, които, споделяйки своя опит, рекламират своята дейност, но и позволяват на медиите да запълват програмите си със смислено съдържание.

Източник на заглавното изображение: Facebook страница на Rosey’s mark

Leave a comment

Your email address will not be published.