Хакуна матата, приятели!
Предполагам, че и вие, също като мен, не говорите суахили. Това обаче не ни пречи да знаем значението на израза „Хакуна матата“ или най-малкото, че той носи положително послание.
Благозвучният израз „Хакуна матата“, който се използва в страни като Занзибар и Кения, придобива световна популярност покрай филма „Цар Лъв“. Най-общо той означава „нямаш грижи“, „освободи се от всякаква тревога“.
Сетих се за него в края на септември. Скоро след това за първи път срещнах друго интересно понятие, този път от санскрит и от сферата на будизма – „мудита“, или искрената радост, която изпитваме вследствие на радостта и благополучието на другите.
Въпреки че са продукт на коренно различни и отдалечени една от друга култури, „Хакуна матата“ и „мудита“ образуват чудесна двойка, която спокойно можем да разглеждаме като рецепта за живот, изпълнен с повече позитивни емоции.
„Хакуна матата“ ни приканва да не се тревожим, да прогоним негативните мисли от главата си и така да освободим място за позитивните. „Мудита“ пък ни предлага достъпен начин да си подаряваме позитивни емоции, като се наслаждаваме на благоденствието и успехите на наши близки, приятели, колеги, съседи, съученици, състуденти, съотборници и дори напълно непознати хора.
Сега, когато знам за съществуването на „мудита“, вече мога да си обясня искрената радост, която ми носи добруването на познати и непознати.
Като радостта, която изпитах, когато научих, че Стефан Иванов и синът му Максим са завършили успешно мисията си Neverest, прекосявайки Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите – и то не само за да се предизвикат физически и психически, но и за да подкрепят Националната кампания за подкрепа на донорството и трансплантацията „Да! За живот!“.
Като радостта, която изпитах, когато разбрах, че в България е стартирал подкаст, посветен на доброволчеството, и че негов водещ е добротворецът Мария Петрова, която имам честта да познавам от седем години.
Като радостта, която изпитах от брилянтното завръщане на корта на тенисистката Цветана Пиронкова след тригодишно отсъствие заради майчинство.
Като радостта, която изпитах, когато стана ясно, че бегачката на дълги разстояния Мария Николова е подобрила рекорда на Ком – Емине за жени с малко над шест часа, изминавайки туристическия маршрут с дължина 600 км за пет дни, 16 часа и 43 минути.
Като радостта, която изпитах, когато изгледах репортажа „Да говориш със сърцето. История за футбол и знаци“ на журналистката Флорина Иванова, която познавам покрай следването ни в Американския университет в България.
Опитът ми с мудита през последните няколко седмици потвърждава думите на Джей Шети:
„Материалният свят ни е убедил, че има ограничен брой университети, в които си струва да следваме, ограничен брой хубави работни места, ограничен брой хора с късмет. Един такъв свят на ограничения предлага определено количество успех и щастие и когато други хора постигат успех и щастие, вашите шансове да направите същото намаляват. Монасите обаче вярват, че когато говорим за щастие и радост, винаги има място, резервирано за вас. С други думи, няма нужда да се притеснявате, че някой ще заеме мястото ви. В театъра на щастието няма ограничения. Всеки, който иска да участва в мудита, може да гледа представлението.“ (Из Think Like a Monk, Jay Shetty)
Заглавно изображение: Jill Wellington (Pixabay)
