Говори с Нева - Дани Пенев

Нева Мичева е преводачка на книги и пиеси от италиански, испански и каталан, почитателка на културната журналистка и на киното, автор на рубриката „Говори с Нева“ към онлайн седмичника за независима журналистика „Тоест“ и най-вече човек, който вярва, че „светът има нужда от повече танци и по-малко стръв“.

През тази пролет, няколко седмици след началото на коронавирусната пандемия, която половин година по-късно продължава да мори и нас, и останалата част от света, изд. „Жанет 45“ издаде сборника „Говори с Нева“, в който са събрани 43 статии, излезли в „Тоест“ между 1 февруари 2018 г. и 4 април 2020 г. Редактор на сборника е Ан Фам, съосновател и главен редактор на „Тоест“.

В тези тези миникореспонденции, провокирани от писма на читатели, Нева размишлява по най-различни теми, но всички те, макар и по криволичещи пътеки, водят към въпроса на въпросите – този за смисъла на човешкото битие и „сложното ориентиране в житейския пейзаж“. По време на това вълнуващо пътешествие тя ни запознава с любопитни аспекти от биографията си и ни подканва да учим, да живеем в мир със себе си и околните и да разпръскваме милосърдие, щедрост и любов.

Освен че ни предава от опита, който натрупва в различни точки на земното кълбо през последните няколко десетилетия, Нева отваря очите ни за красотата на българския език. От страниците на сборника строят не просто мъдрост и скромност, но и майсторски подбрани и подредени думи и изрази, които увеличават естетическата наслада от този задочен разговор с една жадна за знания и отворена към света българка, посветила се на благородната мисия да гради мостове между народи и култури.

За да оцените ерудицията и неповторимия стил на изразяване на Нева, имате само една опция: да прочетете „Говори с Нева“ от начало до край.

Отдолу споделям любими свои цитати от сборника с надеждата, че те ще ви позволят да усетите топлината, която носи общуването с Нева – било то и от разстояние.

.

Апетит за живот

„Любопитството е апетит за живот. Радостта е апетит за живот. Възхищението. Желанието да се пробваш. Желанието да общуваш. Да помагаш. Да се учиш, да създаваш, да радваш. Всичко това е чудесно и иска време. Колкото повече човек се осъзнава, колкото повече му се живее, толкова по-ясни са му нещата за искане, но по-малко време и енергия остават. Не е тъжно. Прекрасно е. Не може всичко. Но може доста.“ (Из „Я да с простим“)

.

Себеукротяване

„[П]ърво трябва да се познаваш и да знаеш, че имаш право на грешки, нерешителност и непригодност; после – да правиш трезв разбор на обстоятелствата и да гледаш внимателно какво се случва на другите; после – да не си затваряш очите пред изводите (особено тези, които не пасват на предварителните ти идеи) и накрая – да отсееш и да задържиш онова, което върши работа и те удовлетворява. Балансите оттам нататък са подвижни и гъвкави, и спасително различни от „винаги ясната цел“, която звучи повече като наказание, отколкото като привилегия.“ (Из „Себеукротители“)

.

Ученици за цял живот

„Ученето не бива да е етап за отмятане (гимназия, университет, курс), а част от ежедневието. Знанието е капитал, който не се губи […] и има огромен ресурс да те спасява в най-разнообразни ситуации. Колкото повече знаеш за себе си и за света […], толкова по-добре за всички. Дори определено знание да не ти послужи за нещо конкретно, то пак ще е от полза, защото нещата съществуват в системи, а системите работят по сходен тертип и докато усвояваш едно, свикваш да се ориентираш във всичко. Колкото си по на „ти“ със себе си, толкова по-лесно ще ти е да се движиш по избран от теб път, вместо да бъдеш подмятан.“ (Из „Няма начин да няма начин“)

.

Практичност

„[Н]е е практично да се живее обречено или огорчено. Непрактичното не е нито романтично, нито артистично, а просто глупаво. Практичното е да намериш начин нещата да са стабилни, продуктивни и приятни – за колкото повече хора, толкова по-добре.“ (Из „Нещо като нищо“)

.

Удовлетворение и наслада

„Всичко в началото изглежда трудно, така че трудното да не те плаши. Хубавото може да се получи по множество начини, лошото – също […] Неуспехите, затворените врати и безочието да не те обезкуражават. В комплекта на живота влизат и възходите, и паденията, затова именно е хубаво да разучиш [кой] си и да работиш над екзистенциална версия, която ти допада – понякога ще си свой единствен ориентир.

Оглеждай се трезво и се мъчи да разбереш какво виждаш – сверявай си часовника с всичко, което удовлетворява ума и сърцето ти. Доброволствай, тъчи връзки между хората и да не ти се свиди хубавото, което правиш безвъзмездно – то задължително ще ти се върне. Човешкият фактор е безкрайно важен: животът вирее сред личности, не сред длъжности, институции, пози и моди. Безкрайно важен е и дългът към удоволствието (израза заимствам от едноименната книга […]): щади се, наслаждавай се, не бой се.“ (Из „Няма начин да няма начин“)

.

Няма начин да няма начин

„Преди няколко години слушах алпиниста Иван Кожухаров да говори на една сцена и след събитието се присламчих към него, за да му изкажа почитания (дълбоко вярвам в огласяването на хубавите чувства, нищо че все още се изчервявам, докато го правя пред непознати). И именно от него чух заклинанието, което неведнъж магично ме събира и изправя: „Няма начин да няма начин“.“ (Из „Няма начин да няма начин“)

.

Трезво мислене и малко късмет

„Убедена съм, че във всички етапи на живота си можеш да промениш всичко, в което се нуждаеш от промяна, ако разсъждаваш трезво, прилагаш един и същи стандарт за себе си и за останалите, обичаш и имаш малко шанс животът да не те тласка в друго направление.“ (Из „Електричество ще се намери“)

.

Направи си сам

„Понякога е така: бавно, кално и абсурдно. А понякога е другояче. Но винаги е „направи си сам“. Знаеш ли кой оформя и направлява съществуването ти? А това на семейството ти? Града? Страната? Живота на Земята? Ти. С куп уговорки и нюанси, но ти. Това е едно от най-травмиращите открития при прехода от детството към зрели години: няма някакви „те“, които да носят малките и големите отговорности; ти правиш света в рамките на възможностите си… чието разширяване също зависи от теб.“ (Из „Направи си сам“)

.

От нас зависи

„Ако нещо не съществува, а искаш да съществува, почвай да го правиш и изискваш, иначе няма откъде да се вземе самичко.“ (Из „Да критикуваме!“)

.

В мир със себе си

„Да живееш в мир със себе си и от полза за другите, ми се вижда смислен план – динамичен, в развой, често мъчен, но без по-успешна алтернатива.“ (Из „В мир със себе си и от полза за другите“)

.

Брашното на живота

„Участието в живота е като брашното в хляба – основна съставка. Но струва ми се, и то като брашното трябва да е „колкото поеме“: според даденостите. Виж колко смяташ, че си [длъжен] да кажеш и да сториш, за да си в мир със себе си, и направи колкото успееш.“ (Из „Колкото поеме“)

.

Измерения на доброто

„Запитам ли се сега кое е добро, то моят отговор би бил: онова, което е полезно за възможно най-много хора или за най-нуждаещия се… според обстоятелствата. Струва ми се, че именно уточнението според обстоятелствата ни прави мислещи създания, способни да уталожват, разхубавяват и продължават света – пробният камък на всеки принцип би трябвало да са неговите уместност и навременност, а ние да сме в състояние да ги преценим в крачка.

В този смисъл вторият ми отговор в момента е: добро е да избистряме постоянно схващанията си за нещата и да нюансираме възможно най-фино представите си за справедливост, да работим непрекъснато върху усета и разбирането си за другия – за да можем да сме максимално адекватни на потребността от нас, когато тя възникне.“ (Из „В мир със себе си и от полза за другите“)

.

Страхове и надежди

„[П]онякога най-доброто решение е парадоксално: когато всички врати на ума водят към плашеща мисъл, прозорците най-вероятно гледат другаде.“ (Из „Страхът обича уплашените“)

.

Свои и чужди

„[В] работещите общества има място и за своите, и за чуждите, което прави всички свои… В останалите и своите са чужди.“ (Из „Нещо такова“)

.

Добрият живот

„[К]акво е качество на живот ли? Свобода. Спокойствие. Здраве. Възможност за информиран избор, за движение, за усядане, за цивилизован диалог, спор, поправка и промяна. Възможност за работещо настояще, което се поражда във всеки момент на живия вододел между трезво осмисленото минало и разнообразните варианти на бъдещето в развой. Възможност да искаш за себе си и за другите нещо по-ефикасно и да бъдеш чут; да се опиташ да го постигнеш и да получиш подкрепа. Възможност да изследваш и да създаваш, и да се възползваш най-пълно от достиженията на науката и изкуството. Равни шансове. Работа. Справедливост. Мяра. Отговорност. Солидарност. Образование. Култура. Съзнание, че не сме сами. Щедрост. Гостоприемство. Благодарност. Наслада… Нещо такова.“ (Из „Нещо такова“)

.

Ако желаете да научите повече за работата на Нева като преводач, можете да прочетете интервюто ми с нея, публикувано в TrueStory.bg през април 2016 г.

Корица на книгата, използвана в заглавното изображение: Goodreads.

Leave a comment

Your email address will not be published.