През 1938 г. в САЩ две несвързани помежду си групи изследователи започват да следят развитието на две много различни групи момчета.
Първата група включвала 268 второкурсници от Харвардския колеж, за които с висока степен на вероятност можело да се очаква да се превърнат във физически, психически и емоционално здрави мъже. Арли Бок, професор по хигиена в Харвард и директор на здравните услуги за студентите, искал да разбере кои са факторите в основата на доброто здраве.
Втората група включвала 456 момчета от централните части на Бостън, които имали далеч по-неблагоприятен старт в живота, но въпреки семейните и финансовите проблеми не били поели по пътя на младежката престъпност. Над 60% от тези момчета имали поне един родител, имигрирал в САЩ, например от бедни райони на Източна и Западна Европа и райони във или близо до Близкия изток. Шелдън и Елинор Глюк, съответно адвокат и социален работник, искали да разберат кои фактори служат за превенция на престъпността.
По-късно двете проучвания са обединени и днес, 85 години по-късно, продължават да функционират като едно цяло. А това цяло е едно от най-революционните и устойчиви дългосрочни научни изследвания в историята – Харвардското изследване на развитието на възрастните хора, по-известно просто като Харвардското изследване на щастието.
Като се опират на щателно събираните данни за здравословното състояние и начина на живот на участниците, изследователите хвърлят светлина върху основните съставки на щастливия и удовлетворяващ живот – на добрия живот, – за който всеки от нас мечтае.
Робърт Уолдингер и Марк Шулц, директор и кодиректор на Харвардското изследване, написват книга, в която представят основните изводи от него.
Двамата отбелязват, че гледат да се въздържат от даването на прости отговори на сложни въпроси като „Какво прави живота хубав?“, защото са наясно с важната роля на разнообразни фактори като генетично наследство, социално-икономическа и културна среда, балансирано хранене, физическа активност, финансова стабилност, образование и професионални постижения.
И все пак те признават, че ако трябва да откроят едно условие за добър живот, на което се натъкват отново и отново в изследването, биха посочили добрите взаимоотношения – семейни, приятелски, романтични, с колеги, с членове на групи по интереси, с познати и дори с непознати.
Причината: както показват данните от Харвардското изследване и други подобни данни от множество други проучвания, провеждани през годините, добрите взаимоотношения ни помагат да бъдем по-здрави и по-щастливи и да живеем по-дълго.
Ако искате да се запознаете в дълбочина с всичко най-важно, което изследователите са научили от Харвардското изследване, вече можете да го направите, защото преди около десетина дни книгата на Уолдингер и Шулц излезе на български със заглавие „Добрият живот. Уроците от най-дългото изследване на щастието в света“.
Благодаря на изд. „Изток-Запад“, че ми повери превода на тази прелюбопитна, актуална и увлекателно написана книга, чиито основни послания са подплатени с научни данни и подкрепени с примери от реалния живот.
„Добрият живот“ излиза у нас в подходящ момент, защото уроците от Харвардското изследване могат да ни помогнат да се съхраним физически и психически. А това става все по-трудно и същевременно все по-наложително в условията на икономическа несигурност, политически разделения, нарастващи неравенства и социална изолация, отчуждение между хората, бурно и трудно за прогнозиране технологично развитие, разпространение на пропаганда и невярна/манипулативна информация, всевъзможни източници на разсейване и нестихващи новини за войни, тероризъм, убийства, кражби, изнасилвания, катастрофи, трафик на наркотици, корупция, вируси и природни бедствия, които ни държат в режим на постоянен стрес, страх и тревожност и разяждат обществената тъкан.
Колко хубаво би било книгата да достигне до широк кръг от читатели в България, особено родители, учители и университетски преподаватели, гимназисти и студенти, лекари, психотерапевти, бизнес ръководители, политици и журналисти!
Отдолу представям парченца от мъдростта, събрана в „Добрия живот“, под формата на любими мои откъси от книгата. В края на текста съм поместил и тематичната TED лекция на Робърт Уолдингер от 2015 г., която е сред 25-те най-популярни TED лекции в историята.
При желание от ваша страна можете да гарнирате „Добрия живот“ с други три прекрасни книги, по които съм имал щастието да работя като преводач – „Задълбочена работа“ на Кал Нюпорт, „Дърдорене“ на Итън Крос и „Как ще оцените живота си?“ на Клейтън М. Кристенсен, Джеймс Олуърт и Карън Дилън.
.
Път, а не крайна спирка
Добрият живот е изпълнен с радост… и предизвикателства. Пълен с любов, но и с болка. Строго погледнато, добрият живот никога не се случва, а се разгръща във времето. Добрият живот е процес. Той включва бури и затишия, лекота и тежест, борби, постижения, спънки, скокове напред, но и ужасяващи падания. И разбира се, добрият живот винаги завършва със смърт. Наясно сме, че това представяне на нещата е всичко друго, но не и ободряващо. Хайде обаче да си говорим без заобикалки! Животът, дори когато е хубав, не е лесен. Просто няма как да направим живота перфектен, а и да можехме, животът ни не би бил хубав. Защо? Защото богатият живот – добрият живот – е изграден тъкмо от онези неща, които го правят труден.
[Д]обрият живот не се изразява в осигуряването на свободно време и спокойствие. Вместо това добрият живот произтича от акта на изправяне пред неизбежните предизвикателства и от пълноценното изживяване на всеки миг в живота ни. Добрият живот се появява тихичко, докато се учим да обичаме и да позволяваме да бъдем обичани, докато израстваме чрез преживяванията си и докато сме солидарни с други хора на фона на неизбежните в живота на всеки човек радости и беди.
[Д]обрият живот не е крайна спирка. Добрият живот е самият път, наред с хората, които вървят по него заедно с вас. Вървейки, във всяка секунда вие можете да избирате кого и какво да удостоите с вниманието си. Седмица след седмица можете да приоритизирате връзките си и да избирате да бъдете с важните за вас хора. Година след година можете да намирате цел и смисъл чрез животите, които обогатявате, и връзките, които поддържате. Като подхранвате любопитството си и като се обръщате към други хора – семейство, близки, колеги, приятели, познати и дори непознати – с един добре обмислен въпрос във всеки момент и чрез удостояването им с вашето пълно и автентично внимание във всеки момент, вие подсилвате основата на добрия живот.
.
Смирение и себепознание
[Н]ашият мозък, най-сложната и загадъчна система в познатата ни част от вселената, често ни заблуждава по пътя към трайно удоволствие и удовлетворение. Може да сме способни на изключителни интелектуални и творчески подвизи, може да сме съставили карта на човешкия геном и да сме стъпили на Луната, но що се отнася до вземането на решения за нашия живот, ние често не знаем кое е добро за нас. Здравият разум в тази област на живота не е чак толкова здрав. Много е трудно да преценим кои са истински значимите неща.
Склонни сме да си мислим, че знаем какво ни носи удовлетворение, кое е добро за нас и кое – лошо. Че никой не ни познава толкова добре, колкото ние се познаваме. Проблемът е, че сме толкова добри в това да бъдем себе си, че невинаги осъзнаваме, че може да има друг начин.
Да си задавме искрено въпроси за себе си е първата стъпка към осъзнаването, че може и да не сме експерти по отношение на собствения си живот. Когато приемем тази реалност и факта, че може да не разполагаме с всички отговори, навлизаме в царството на възможностите. И това е стъпка в правилната посока.
.
Правилният въпрос
В човешката ни природа е заложен инстинктът да се сравняваме с другите. Колко голяма е пропастта между живота на хората около нас – в реалния свят, в света на развлекателната индустрия, в социалните мрежи – и това, което смятаме за възможно в собствения ни живот? Проучванията показват, че колкото повече се сравняваме с други хора – дори сравнението да е в наша полза, – толкова по-малко щастливи сме. И колкото по-големи са различията, които виждаме, толкова по-нещастни сме. Като много други неща, които имат отношение към щастието, влиянието на парите върху нас е хем просто, хем сложно за обяснение. Но може би причината така и да не намираме отговор на въпроса „Може ли щастието да се купи с пари?“ е в това, че задаваме грешния въпрос. Може би правилният въпрос е „Какво всъщност ме прави щастлив?“.
.
Най-смислената инвестиция
[А]ко искате да изберете едно нещо, ако желаете да вземете едно-единствено решение, което в най-голяма степен би могло да ви гарантира здраве и щастие, науката ни казва, че трябва да изберете да поддържате добри взаимоотношения. От всякакъв тип […] [Т]ова не е избор, който правим само веднъж, а отново и отново, секунда след секунда, седмица след седмица, година след година.
Заради централното място, което заемат в ежедневието ни, отношенията са могъща и прагматична част от пъзела на живота. Прагматичната им стойност бива подценявана в съвременния свят. Отношенията стоят в основата на живота ни и са присъщи за всичко, което правим, и за всичко, което сме. Дори неща като доходи и постижения, които на пръв поглед сякаш нямат връзка с отношенията, на практика трудно могат да бъдат отделени от тях. Какво значение биха имали постиженията, ако край нас няма никой, който да ги оцени? Какво значение биха имали доходите, ако няма с кого да ги споделим, ако нямаме социална среда, която да им придаде смисъл?
Двигателят на добрия живот не е Азът […], а нашата свързаност с другите. Движенията на двигателя са онези чувства в нас, които предшествениците ни са ни завещали – от най-силната мъка и финото усещане за другарство до тъгата от загубата и трепетите, пораждани от романтичната любов; или както ги нарича Джон Кабат-Зин, заемайки израза от „Алексис Зорбас“, „цялата катастрофа“. Там се случва животът – в мимолетното преживяване на нашата свързаност с други хора в реално време.
.
Системи на реципрочност
[Н]ие, хората, сме социални същества. В действителност това означава, че като индивиди не можем сами да си осигурим всичко, от което имаме нужда. Не можем да доверяваме тайни на себе си, не можем да имаме романтична връзка със себе си, не можем сами да се наставляваме, не можем да си помогнем сами да преместим диван. Нуждаем се от други хора, с които да общуваме и които да ни помагат, и процъфтяваме, когато осигуряваме същата близост и подкрепа на други. Този процес на даване и получаване е основата за смислен живот.
Взаимоотношенията по необходимост са системи на реципрочност. Подкрепата е двупосочен процес. Подкрепата, която получаваме, рядко е съвършен огледален образ на подкрепата, която предоставяме, но старата поговорка „Каквото даваш, това получаваш“ е добро ръководно правило.
Да даваме това, което бихме искали да получаваме в замяна, е един от възможните отговори на безсилието и безнадеждността, които чувстваме понякога, когато мислим за отношенията си с другите. Ние не можем да контролираме непосредствено начина, по който другите общуват с нас, но можем да контролираме начина, по който ние общуваме с тях. Може да не получаваме определен вид подкрепа, но това не означава, че не можем да оказваме такава подкрепа на други хора.
.
Любопитство и емпатия
Да се потопиш в преживяванията на друг човек до степен, че да забравиш за себе си, може да бъде истинско удоволствие. Първоначално може да ни се стори странно, ако не сме свикнали, а и може да изисква известно усилие от наша страна. Любопитството – истинското и дълбоко любопитство за преживяванията на другите – върши огромна работа в контекста на важните за нас връзки. То разкрива възможности за разговор и придобиване на знания, за чието съществуване не сме и подозирали, и помага на другите да се чувстват разбрани и ценени. Любопитството е важно дори в по-малко значими за нас взаимоотношения, тъй като може да създаде прецедент за загриженост и да подсили нови и крехки връзки.
Да чуеш точен прочит на преживяванията си от страна на друг човек, изразени чрез подбрани от него думи, може да бъде вълнуващо, особено когато се чувстваме отчуждени в социална среда. Изведнъж някой ни вижда каквито сме и това преживяване мигновено пробива бариерата, която имаме чувството, че стои между нас и света. Да се почувстваш забелязан е прекрасно!
Също толкова прекрасно е наистина да забележиш друг човек и да комуникираш, че го виждаш какъвто е, така, че той да го разбере. Развълнуван от връзката е както този, който бива забелязан, така и този, който го е забелязал. И тук чувството за свързаност и жизненост тече в двете посоки.
.
Време и внимание
Времето и вниманието не са неща, с които можем да се запасяваме. Те са самият живот. Когато удостояваме някого или нещо с времето и вниманието си, ние не просто харчим и плащаме в икономическия смисъл, а буквално даваме живота си. Както пише философката Симон Вейл: „Вниманието е най-рядката и най-чистата форма на щедрост“. Това е така, защото вниманието – времето – е най-ценното ни притежание. Много десетилетия по-късно дзен учителят Джон Тарант придава ново измерение на прозрението на Симон Вейл в книгата си The Light Inside the Dark („Светлината в мрака“). Вниманието – пише той – е най-основната форма на любов.“ […] Както и любовта, вниманието е дар, който действа в двете посоки. Когато отдаваме вниманието си, ние отдаваме живота си, но същевременно се чувстваме по-живи.
Времето и вниманието са основните съставки на щастието. Те са резервоарът, от който се лее животът ни. Това описание е по-точно от която и да било метафора от езика на финансите. Точно както водата от едно водохранилище може да бъде насочвана и да обогатява определени земи, така и потокът на вниманието ни може да вдъхва жизненост и да обогатява определени области на живота ни. Ето защо няма да ни навреди, ако се замислим накъде се е стичало вниманието ни досега и се запитаме дали отива там, където ще се облагодетелстват хората, които обичаме, както и самите ние (обикновено тези две неща вървят ръка за ръка).
[Д]ори най-здравите връзки са податливи на увяхване. Както дърветата се нуждаят от вода, така и интимните връзки, бидейки живи организми, не могат да бъдат оставени да се грижат сами за себе си насред сменящите се сезони на живота. Те се нуждаят от внимание и грижи.
.
Растеж и промяна
Добрият живот изисква растеж и промяна. Тази промяна не е автоматичен процес, който протича, докато стареем. Нещата, които преживяваме, понасяме и правим, влияят на траекторията ни на растеж. Отношенията са основен елемент в процеса на растеж. Другите хора ни предизвикват и обогатяват. С новите връзки идват нови очаквания, нови неприятности и нови хълмове за изкачване и често ние не сме „готови“. Например много малко хора са наистина готови да станат родители. Но родителството и отговорността за новороденото човече не оставят друг избор на повечето хора, освен да бъдат готови. Родителството ни тласка напред. Някак си успяваме да направим нещата, които трябва да направим – връзка по връзка, етап по етап – и в рамките на този процес се променяме. И израстваме.
.
Контрол и гъвкавост
[В] живота на всеки от нас има редица неща, които не можем да контролираме, и редица неща, които можем да контролираме. Всеки трябва да намери начин да се оправя в живота с картите, които са му раздадени […] Когато мислим твърде много за нещата, които са извън нашата сфера на контрол, казва Епиктет, ние си причиняваме нещастие. Затова една от важните задачи в живота е да различаваме нещата, които са под наш контрол, и тези, които не са.
[Н]икога не можем да имаме пълен контрол над съдбата си. Само защото понякога имаме късмет, не значи, че сме си го заслужили, и само защото понякога имаме лош късмет, не значи че го заслужаваме. Не можем да избягаме от хаоса на живота. Но колкото повече изграждаме позитивни взаимоотношения, толкова по-големи шансове ще имаме да оцелеем и дори да разгърнем пълния си потенциал по време на пътуването ни по този неравен път.
В хода на живота всеки от нас развива определени стратегии за справяне и те може да закостенеят. Тази „сила“ всъщност може да ни направи по-крехки. При земетресение не оцеляват най-здравите и най-неогъваемите сгради. Нещо повече, те може да се срутят първи. Строителните инженери са го разбрали и затова днес правилата за стоителство изискват високите сгради да бъдат подвижни, за да могат да се носят по бушуващата под земята вълна. Същият принцип важи и за хората. От невероятно голяма полза ще ни е да развием способността да действаме гъвкаво спрямо променящите се обстоятелства. Тази способност може да направи разликата между това да преминем през едно изпитание с незначителни драскотини и това да рухнем изцяло.
.
Физическо измерение на отношенията
Няма нужда да преглеждате научните данни, за да установите, че отношенията ви с другите ви влияят физически. Единственото, което трябва да направите, е да обърнете внимание на въодушевлението, което изпитвате, когато смятате, че някой наистина ви е разбрал по време на хубав разговор, на напрежението и деструктивния стрес след спор с някого или на липсата на сън в периода на любовни пререкания.
.
Защитна функция на топлите отношения
[С]амотата не се изразява единствено във физическа изолация от другите. Броят на нашите познати не определя непременно усещането ни за свързаност или самота. То не се определя и от структурата на домакинството и семейното ни положение. Можем да се чувстваме самотни насред тълпа, можем да се чувстваме самотни и в брака си. Нещо повече, известно е, че брак с високо ниво на конфликтност и почти никаква обич между партньорите може да има по-лоши последствия за здравето от развода. Това, което има значение, е качеството на отношенията ни с другите. Казано с прости думи, живот, изпълнен с топли взаимоотношения, закриля и ума, и тялото.
Тази концепция – концепцията за закрила – е важна. Животът е труден и понякога предприема пълномащабни атаки срещу нас. Топлите взаимоотношения с други хора ни закрилят при сблъсъка с непритни обстоятелства в живота и в процеса на стареене.
.
Истински важните неща
[Д]обрият живот може да е основна грижа на повечето хора, но той не е основна грижа на повечето съвременни общества. Животът в наши дни представлява мараня от съревноваващи се помежду си социални, политически и културни приоритети, някои от които почти не са свързани с подобряване на живота на хората. Съвременният свят приоритизира много неща за сметка на житейските ни преживявания.
[Н]ещата, към които нашите култури ни насърчават да се стремим – пари, постижения, обществено положение и др., – рядко са само миражи. Парите ни позволяват да придобиваме важни неща, необходими за благосъстоянието ни; постиженията често ни носят задоволство и стремежът към тях може да ни осигури цели, които осмислят живота ни, и да ни позволи да продължим напред към нови и вълнуващи хоризонти; общественото положение пък ни носи определено уважение в социален план, което може да ни позволи да осъществим положителна промяна в обществото. Парите, постиженията и общественото положение обаче често излизат на преден план за сметка на други приоритети.
Това […] е функция на древните ни мозъци: ние се фокусираме върху това, което е най-видимо и най-близко. Стойността на отношенията е ефимерна и трудно може да бъде изразена количествено, докато парите могат да бъдат преброени. Постиженията могат да бъдат изредени в биографичната справка, а броят на последователите в социалните мрежи нараства в десния ъгъл на екрана. Тези поддаващи се на преброяване победи пораждат чувства, които ни харесват, в малки дози – приятни усещания, останки от споменатите древни сигнали.
В хода на живота ни можем да видим как всичко това се трупа и продължаваме да преследваме тези цели, без непременно да се замисляме защо го правим. Много скоро обаче се озоваваме отвъд областите, в които тези културно съгласувани стремежи влияят положително на живота ни и на други хора, и навлизаме в територия, в която те се превръщат в цели сами по себе си. Тук стремежите ни стават абстрактни, повече символични, отколкото конкретни, и преследването на по-добър живот започва да прилича на тичане в кръг.
Постиженията са най-смислени, когато свързват хората. Когато това, което правим, е от значение за други хора, то е от по-голямо зачение и за нас. Можем да направим нещо като отбор […] или да направим нещо, което да е от непосредствена полза за други хора – и в двата случая резултатът е своеобразна социална облага.
.
Съзнание за вътрешния ни свят
Ние сме склонни да приемаме нещата за даденост. Това е ключов аспект от разговорите за пари. Може би смятате, че ако печелите шестцифрена сума, намерите си нова работа или си купите по-хубава кола от старата ви хонда, това ще ви направи по-щастливи, но много скоро ще привикнете и към това положение и мозъкът ви ще премине към следващото предизвикателство, към следващото ви желание. Дори спечелилите от лотарията не могат да останат в състояние на еуфория завинаги.
Тук не става дума за недостатък в човешкия характер, а за биологичен факт: ние посрещаме всички преживявания в живота ни, позитивни и негативни, на едно и също психологическо и неврологично поле в мозъка ни. По този въпрос науката се припокрива с един от основните принципи на стоицизма и будизма, както и на много други духовни традиции – начинът, по който се чувстваме, зависи само отчасти от това, което се случва около нас, и до голяма степен зависи от онова, което се случва вътре в нас.
Природата и възпитанието, гените и средата, родителите и връстниците – всички тези фактори са тясно преплетени и са отговорни за превръщането ни във възрастните хора, които сме днес. Невинаги е възможно да намерим категорична причина за конкретните проблеми в живота на даден човек. Единственото, което можем да направим, е да приемем емоциите си […] с колкото е възможно по-голяма смелост и да реагираме по най-добрия начин, който ни е известен.
.
Вродена потребност от общуване
Ние, хората, не се раждаме с биологичната нужда да четем и да пишем, макар че днес тези умения са основополагащи за обществото. Не се раждаме и с потребност да смятаме, макар че съвременният свят не би съществувал без математиката. Раждаме се обаче с потребност да се свързваме и да общуваме с други хора. Понеже тази потребност от свързване с другите е от основно значение за добър живот, ние вярваме, че социалният фитнес трябва да се преподава на децата и да бъде сред приоритетите, които се вземат под внимание при изготвянето на публични политики, наред с физическата активност, храненето и други здравни препоръки. Поставянето на социалния фитнес в центъра на здравното образование е особено важно в контекста на бързо развиващите се технологии, които влияят на начина, по който общуваме и развиваме социални умения.
.
.
Корица на книгата в заглавното изображение: helikon.bg
