На 8 ноември 2023 г. имах честта да присъствам на премиерната прожекция на „Диада“ – новия игрален филм на режисьорката Яна Титова.
Сюжетът: 16-годишната Дида живее в малък град заедно с алкохолизирания си баща, който губи работата си, и своята най-добра (фалшива) приятелка, но мечтае за деня, в който ще се установи при майка си в САЩ и ще учи рисуване. Принудена да се оправя сама в среда, в която не може да си позволи да демонстрира каквато и да било слабост, Дида търси всевъзможни начини да събере парите за самолетен билет, но по пътя се забърква в неприятности. А самотата, емоционалната болка и огорчението от живота я озлобяват до степен, че тя става опасна и за себе си, и за околните.
С филма „Диада“, който тръгна по кината на 10 ноември, режисьорката Яна Титова ни предлага безпощаден поглед към последствията от израстването без родителската обич и без подкрепящата семейна среда, от които се нуждае всяко дете.
Ако си мислите, че това явление не ви касае, защото семейството ви живее задружно и щастливо, грешите.
Както става ясно от историята на Дида, последствията от израстването в токсична среда и в отсъствието (физическо и/или емоционално) на двамата родители се усещат не само от детето, а и от приятелите му, родителите на приятелите му, учителите му и от много други по веригата вследствие на пряко или косвено взаимодействие между тях.
Иначе казано, превърне ли се в епидемия, семейният разпад е най-прекият път към разпад на социума, защото травмата, с която децата израстват, се трансформира в отчуждение, омраза, злоба, агресия, насилие, депресия, зависимости и разврат.
Пред очите ни се разгръща съкрушителна история за съкрушителната съдба на едно 16-годишно момиче, която Яна Титова разказва по съкрушителен начин. Бруталността на историята е подсилена както от автентичната игра на двете момичета, които изпълняват ролите на Дида и най-добрата ѝ приятелка, които не са професионални актриси, така и от таланта на актьори като Иван Бърнев и Стоян Дойчев, които влизат майсторски в безкрайно непривични за тях роли. Автентичността на актьорската игра пък е подсилена от умелата операторска работа. Тези качества на продукцията раждат стряскащо отрезвяващ разказ, в който разделителната линия между художествено и документално се размива.
Щастлив край? Забравете! Яна Титова ни поднася неочакван финал, от който те побиват тръпки с дълъг период на полуразпад.
И чрез който тя сякаш ни предупреждава, че ако не си отворим очите за епидемията от разпаднали се семейства и последиците от нея за всички и не се осмелим да наричаме нещата с истинските им имена, вместо да се преструваме, че не виждаме проблемите или дори че такива няма, в крайна сметка ще се самоубием като общество.
Да, този сценарий плаши. Но както би трябвало да сме научили отдавна, диагностицирането на болестта е първата и най-важна стъпка за нейното овладяване и лечение.
Понеже някои предпочитат киното, а други – литературата, Яна Титова се е погрижила всеки да може да се запознае с нейната диагноза във формата, който харесва – игрален филм или роман, който, също като филма, заживя собствен живот на 10 ноември.
Плакат на филма, използван в заглавното изображение: Facebook страница ДИАДА/DYAD movie
