Дарът - Едит Егер

Едит Егер е психолог и оцеляла от Холокоста от унгарски произход.

Няколко години след Втората световна война Егер се установява в САЩ със съпруга си и малката им дъщеря. Впоследствие им се раждат още две деца. В периода 1969-1978 г. Егер придобива бакалавърска степен по психология и магистърска и докторска степени по клинична психология. Като психолог помага на хората да превъзмог нат травмиращи събития и да си възвърнат усещането за смисъл чрез терапия, базирана на състрадание, хумор, оптимизъм, интуиция, любопитство и себеизразяване.

Егер придобива световна известност с публикуването през 2017 г. на първата ѝ книга – „Изборът“. Три години по-късно излиза и втората ѝ книга – „Дарът“.

„Изборът“ появи на български през миналата есен, а „Дарът“ излезе в мой превод през май тази година.

Днес ви представям 23 вдъхновяващи мисли от „Дарът“ с надеждата, че ще успея да ви убедя да обърнете внимание на творчеството на Едит Егер.

Защото мъдрите и топли думи на Егер, която на 93 г. продължава да възприема живота като дар, имат силата да лекуват!

.

Затворите, които сами си съграждаме

„Като психолог, като майка, баба и прабаба, като наблюдател на собственото си поведение и това на другите и като оцеляла от Аушвиц аз съм тук, за да ви кажа, че най-лошият затвор не е този, в който ме изпратиха нацистите. Най-лошият затвор е този, който сама си съградих.“

.

Вътрешната свобода

„Във всеки всеки един момент [в Аушвиц] бях заобиколена от дехуманизиращ език – „нищо не струваш“, „мръсна си“, „имаш само една възможност да излезеш от това място – като труп“. Но аз не позволих на думите да проникнат във вътрешния ми свят. Някак си прозрях, че нацистите са повече затворници от мен. За първи път осъзнах това вечерта, когато танцувах пред Менгеле. Тялото ми беше затворено в лагер на смъртта, но духът ми беше свободен. Менгеле и ос­таналите щяха вечно да мислят за онова, което бяха направили. Аз бях вцепенена от шок и глад, страхувах се, че ще ме убият, но все пак имах своето вътрешно убежище. Силата на нацистите произтичаше от сис­тематична дехуманизация и изтребление. Моите сила и свобода бяха в мен.“

.

Родени да обичат

„Ние сме родени да обичаме, но с времето се науча­ваме да мразим. От нас зависи кое ще изберем – лю­бовта или омразата.“

.

Симбиоза от светлина и мрак

„Нашите най-мрачни и най-светли места – сенките и пламъците в живо­та ни – са преплетени. Най-ужасяващата за мен ве­чер, първата след пристигането ми в Аушвиц, ми даде жизненоважен урок, който подобри живота ми оттогава насам. Най-лошите обстоятелства ми пре­доставиха възможността да открия своите вътрешни ресурси, благодарение на които оцелях. Годините на самонаблюдение, на самота и усърдни тренировки по балет и гимнастика ми помогнаха да се измъкна жива от ада. А адът ме научи да продължавам да танцувам в чест на живота.“

.

Вездесъщата добрина

„[Д]обрината винаги е правилният избор.“

.

Свободата като избор

„Лечението, удовлетворението и свободата произтичат от способността ни да избираме как да реагираме на случващото се в живота ни и да намираме смисъл във всяко свое преживяване, особено в страданието си […] Много от нас избират да останат жертви, защото това им позволява да не предприемат каквито и да било действия. Свободата си има цена. Тя изисква от нас да бъдем отговорни за собственото си поведение – и да поемаме отговорност дори в ситуации, които не сме предизвикали или избрали […] Опазването на нашата свобода е доживотно занимание, избор, който правим всеки ден.“

.

Любов вместо страх

„[С]трахът и любовта не могат да съжителстват.“

.

Езикът има значение

„Когато говорим така, сякаш сме принуде­ни, задължени или не­способни да направим нещо, започваме да мислим по този начин, кое­то ни кара да се чувстваме и да действаме в хармония с това убеждение. Превръщаме се в пленници на стра­ха: трябва да направя това, иначе…; искам да направя това, но не мога. За да се освободите от този затвор, обърнете внимание на езика, който използвате. Бъде­те нащрек за „Не мога“, „Опитвам се“, „Трябва“ и пр. и вижте дали не можете да замените тези задушаващи изрази с „Мога“, „Искам“, „Склонен съм“, „Избирам“. Този език ни дава кураж да се променим.“

.

Нашето истинско Аз

„Ако искате да промените пълноценно живота си, не е достатъчно просто да се отървете от дисфункционален навик или убеждение; трябва да го замените със здравословен навик или убеждение […] Намирате табела, която указва желаната от вас посока, и тръгвате натам, накъдето сочи. В началото на пътуването ви е важно да помислите не само от какво искате да се освободите, а и за нещата, които желаете да сте свободни да правите, или за човека, който искате да бъдете […] [К]огато променяте живота си, целта ви не е да се превърнете във вашия нов Аз; целта ви е да намерите своя истински Аз – онзи неповторим диамант, който никога няма да съществува отново и никога не може да бъде заменен.“

.

Промяната е в настоящето

„Вината касае миналото, а безпокойството касае бъдещето. Можеш да промениш нещо единствено в настоящето.“

.

Правилна мисловна нагласа

„Ние не можем да заличим трудностите или да подобрим живота си просто като възприемем определена нагласа. Но начинът, по който прекарваме времето си и използваме умствената си енергия, действително влияе на здравето ни. Ако се съпротивляваме и гневим на това, което преживяваме, ние подкопаваме израстването и лечението си. Вместо това можем да приемем ужаса, през който преминаваме, и да намерим най-добрия начин да живеем с него.“

.

Мач с предизвестен край

„Ако сте пер­фекционисти, вие се състезавате с Бог. Но вие сте чо­век и следователно ще правите грешки. Не се опитвайте да победите Бог, защото Бог винаги печели.“

.

Смелостта да бъдеш

„Един от начините да попаднем в задънена улица е, като бъркаме мислите с чувства. Изумявам се колко често хората казват неща от сорта на: „Имам чувството, че днес следобяд трябва да отида до центъра, за да изпълня няколко поръчки“ или „Имам чувството, че изсветлените кичури ще придадат чудесен блясък на очитети ти“. Това не са чувства! Това са мисли. Идеи. Планове. Чувствата са енергия. При чувствата няма друг път навън освен през тях. Трябва да бъдем с тях. Нужен е невероятен кураж, за да бъдеш, без да трябва да правиш каквото и да било – просто да бъдеш.“

.

Експресия срещу депресия

„[О]братното на депресията е експресията, изразяването на нашите емоции. Не това, което излиза от нас, ни разболява. Разболява ни онова, което остава вътре в нас.“

.

Лечението като плод на заниманията ни

„Времето лекува всички рани“, гласи поговорката, но аз не съм съгласна с това твърдение. Не времето лекува. Лекува онова, на което посвещаваме времето си.“

.

Здравословна обич

„[Щ]едростта не е щедра, ако редовно се раздаваме за другите с цената на нашето добруване, ако актът на даване ни превръща в мъченици или ни прави гневни. Да обичаме, означава да обичаме и себе си, да се стремим да показваме щедрост и състрадание към другите – и към себе си.“

.

Другите като опора

„Понякога най-трудният начин да се погрижим за себе си е да помолим за помощ […] Да разчиташ на себе си, не означава да отхвърляш грижите и обичта на другите.“

.

Разкаяние и опрощение

„Вината е чувството, което изпитваме, когато се обвиняваме, когато вярваме, че сме отговорни за нещо лошо, което се е случило. Важно е да правим разлика между вина и разкаяние. Разкаянието е подобаващ отговор на наша грешка, която е навредила на някога, или лоша постъпка от наша страна. Разкаянието по-скоро се доближава до мъката. Когато се разкайваме, ние приемаме, че миналото е минало и не може да бъде поправено, и си позволяваме да тъгуваме за него. Аз мога едновременно да се разкайвам и да приемам, че всичко, което съм преживяла, всички решения, които съм взела, са ме довели до мястото, на което съм днес. Разкаянието съществува в настоящето. И може да върви ръка за ръка с опрощението и свободата.“

.

Стрес и дистрес

„Дистресът е реакция в резултат на усеща­нето за постоянна заплаха и несигурност, както в нашия случай в Аушвиц – кога­то си вземахме душ, никога не знаехме какво ще потече от кранчето – вода или газ. Дистре­сът е токсичен. Той може да бъде причинен например от незнанието кога върху дома ни може да се стовари бомба и дали ще има къде да спим до­вечера. Стресът, от друга страна, всъщност е нещо хубаво. Той ни заставя да се изправим пред предиз­викателствата, да търсим креативни решения, да се доверяваме на себе си.“

.

Смисълът на прошката

„Прошката не е нещо, което правим в полза на чо­века, който ни е наранил. Прошката е нещо, което правим за себе си, за да не бъдем повече жертви или пленници на миналото, за да можем да престанем да носим товар, изтъкан единствено и само от болка.“

.

Надеждата като любопитство

„Да попиташ някого как е възможно да има надеж­да на фона на страшната реалност, е да бъркаш надеж­дата с идеализъм […] Надеждата не е отвличане на вни­манието от мрака. Тя е изправяне очи в очи с мрака […] Надеждата е любопитство в уголемен мащаб, готовност да подхранваме в себе си всичко, което разпалва светлина, и с нея да осветяваме най-мрачните места. Надеждата е най-дръзката проява на въображение, която ми е известна.“

.

Радостта от усилената работа

„Ние отдаваме почит на децата си, когато изграждаме не култура, базирана на самоизтъкване или на самообезличаване, на свръхвисоки постижения или на ниски резултати, а култура, в центъра на която стои радостта от постигнатото. Радостта от усилената работа. Радостта от подхранването на нашите заложби. Не защото сме длъжни, а защото сме свободни да го правим. Защото сме благословени с дара, наречен живот.“

.

Животът като дар

„Животът – дори с неизбежната травма, болка, скръб, нещастие и смърт – е дар. Дар, който саботи­раме, когато се затваряме в страха си от наказание, неуспех или изоставяне; в потребността от одобре­ние; в срама и вината; в чувството за превъзходство и малоценност; в потребността от власт и контрол. Да честваш дара на живота, означава да откриваш дара във всичко, което се случва, дори в трудните моменти, когато не сме сигурни дали ще оцелеем. Да празнуваш живота, точка. Да живееш с наслада, любов и страст.“

.

Заглавно изображение: Личен архив

Leave a comment

Your email address will not be published.