Бъртранд Ръсел (1872-1970) е британски математик, логик, философ, социален критик и пацифист.

През 1950 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за своите „разнообразни и значими текстове, в които защитава хуманитарните идеали и свободата на мисълта“.

Най-влиятелните публикации на Ръсел, посветени на социални, етични и политически въпроси, включват Principles of Social Reconstruction (1916), On Education (1926), Marriage and Morals (1929), The Conquest of Happiness (1930), The Scientific Outlook (1931) и Power: A New Social Analysis (1938).

Наскоро The Conquest of Happiness излезе на български език със заглавие „Покоряване на щастието“ в превод на Анелия Янева.

След като в началото на август писах за „Депресията ме обича“, в която журналистката Веселина Седларска разказва за своята борба с това коварно състояние, днес ще насоча вниманието ви към темата за щастието в по-широк план посредством книгата на Ръсел.

.

Резюме на „Покоряване на щастието“

По своята структура и стил „Покоряване на щастието“ прилича на популярната през последните години литература за самопомощ и личностно развитие. Написана преди близо век, книгата остава актуална до днес независимо от настъпилите през този период социално-икономически, политически, културни и технологични промени.

Контекстът е различен, но ние търсим начини да задоволим същите потребности, които Ръсел и съвременниците му са се опитвали да задоволят: да бъдем здрави и спокойни, да имаме финансова стабилност, да обичаме и да бъдем обичани, да обогатяваме знанията и уменията си чрез занимания, в които виждаме смисъл, и да се наслаждаваме на всеки един миг, който ни е отреден на тази земя.

Ръсел подхожда много практично към разглеждания проблем. В първата част на книгата той анализира факторите, които според него пораждат нещастие, като:

  • Песимистична нагласа към света и нерационално възхваляване на нещастието
  • Растяща конкуренция и болезнен стремеж към трупане на пари
  • Нарушен баланс между скука и възбуда
  • Умора (особено емоционална)
  • Завист
  • Чувство за грях
  • Мания за преследване
  • Страх от общественото мнение

Във втората част на книгата Ръсел разглежда факторите, които пораждат щастие, а именно:

  • Охота за живот (резултат от вродената ни способност да се учудваме и да изучаваме света и от усещането, че упражняваме контрол над живота си)
  • Здравословни отношения със семейството и приятелите
  • Работа, която ни позволява да използваме и да надграждаме уменията си
  • Разнообразни общи интереси
  • Баланс между усилие и примирение

.

Храна за размисъл от книгата

„Мъдрият човек мисли за своите проблеми единствено тогава, когато има смисъл; през останалото време умът му е зает с друго или пък, ако е нощем, изобщо не мисли […] Удивително е до каква степен могат да бъдат подкрепени щастието и ефективността чрез култивиране на един методичен ум, който мисли адекватно по даден въпрос в точното време, а не неадекватно през цялото време.“

„Човек, който се интересува единствено от себе си, не буди възхищение, а и не би трябвало. Следователно човек, чиято единствена мисъл за света е дали светът ще му се възхищава, едва ли би постигнал своята цел. Но дори това да стане, той пак няма да е напълно щастлив, тъй като човешкият инстинкт никога не е напълно егоцентричен […] Човек, който е способен да фокусира мислите и надеждите си върху нещо по-голямо от него самия, може да постигне известен покой дори сред обичайните житейски проблеми, което е непостижимо за завършения егоист.“

„Сърдечното и щедро отношение спрямо околните прави не само тях щастливи, но е и безмерен източник на щастие за този, който го дарява, тъй като това го прави харесван като цяло. Подобно отношение обаче едва ли е възможно за човек, преследван от чувство за грях. То идва като резултат от равновесие и увереност в себе си; изисква онова, което може да се нарече умствено интегриране, с което имам предвид, че различните пластове в човешката природа, съзнателни, подсъзнателни и несъзнателни, действат в хармония, а не са въвлечени във вечна битка. В повечето случаи постигането на подобна хармония е възможно чрез разумно възпитание, но там, където възпитанието е било неразумно, процесът е по-труден.“

„Именно моментите, когато умът е най-активен и всички дребни неща минават на заден план, са моментите на най-дълбока радост. Това е и едно от най-точните мерила за щастие. Щастие, което се нуждае от опиянение, без значение от какво естество е това опиянение, е фалшиво и неудовлетворяващо. Щастието, което истински удовлетворява, е съпътствано от най-пълното прилагане на нашите умения и способности и най-пълното ни реализиране в света, в който живеем.“

„За да понесете задоволително нещастието, когато ви споходи, е разумно в по-щастливи времена да развиете определен кръг от интереси, за да може умът да намери предварително подготвено необезпокоявано място, внушаващо други асоциации и други емоции, различни от тези, които правят настоящето трудно поносимо.“

„Когато във вашата среда царуват глупостта, предразсъдъците и жестокостта, тогава е признак на достойнство да не сте в съгласие с нея.“

„Който иска да увеличи човешкото щастие, би трябвало да желае умножаване на възхищението и намаляване на завистта.“

„Човек, който посвещава цялото си време на това да следи дали другите са нахранени, а забравя сам да се нахрани, не би оцелял.“

„Във всички ваши взаимоотношения с околните, особено с тези, които са ви най-близки и най-скъпи, е важно и невинаги лесно да си напомняте, че те гледат на живота от своята камбанария и тази гледна точка касае собственото им его, а не съдят за живота през вашите очи и не в полза на вашето его. От никой човек не трябва да се очаква да измества главните посоки в своя живот заради друг човек. Има случаи, при които е налице толкова силна обич, че дори най-големите жертви се приемат като нещо естествено, но ако те не идват от сърцето и душата, значи не трябва да бъдат правени и никой човек не би трябвало да бъде обвиняван за това, че не ги е направил. Твърде често поведението, заради което едни хора се оплакват от други, не е нищо повече от проява на здравословен егоизъм срещу обсебващата хищност на човек, чието его се простира отвъд приемливите граници.“

„Твърде мощното его е затвор, от който човек трябва да избяга, ако иска пълноценно да се наслади на света. Способността да проявява искрена привързаност е една от характерните черти на човек, успял да избяга от собствения си затвор. Но да получиш обич в никакъв случай не е достатъчно; получената обич би трябвало да освободи обичта, която би следвало да бъде отдадена в отговор, и само когато и двете съществуват в еднаква мяра, привързаността постига своите най-добри възможности.“

„Наясно сме, че нашите приятели си имат своите слабости, но все пак като цяло са приятни хора, които ние харесваме. Намираме обаче за нетърпимо, че те имат същото мнение за нас. Очакваме от тях да мислят, че ние, за разлика от целия човешки род, не притежаваме никакви недостатъци. А когато сме принудени да признаем, че все пак не сме безгрешни, ние приемаме този факт твърде сериозно. Никой не би трябвало да очаква да е съвършен, нито [да е] прекалено обезпокоен от факта, че не е.“

„Околните отделят много по-малко време да мислят за нас, отколкото ние посвещаваме да мислим за себе си.“

„Самочувствието в живота идва най-вече от това, че сте свикнали да получавате от правилния вид обич толкова, от колкото имате нужда.“

„В съвременния живот същественият вид умора винаги е от емоционално естество; чисто интелектуалната умора, също както и чисто мускулната умора, произвежда собственото си лекарство чрез съня […] Проблемът с емоционалната умора се състои в това, че тя пречи на почивката. Колкото по-уморен става човек, толкова му е по-невъзможно да спре. Един от признаците за приближаването на нервен срив е убеждението, че работата на дадения човек е ужасно важна и ако той си вземе почивка, това ще доведе до всякакъв вид бедствия. Ако бях лекар, щях да предписвам ваканция на всеки пациент, който счита работата си за извънредно важна. Във всеки един от случаите, с които лично съм запознат, нервният срив, приписван на работата, всъщност е причинен от някакъв емоционален проблем, който пациентът иска да избегне, като се претоварва с работа […] [И]менно емоционалната тревожност, не самата работа, е причина за нервния срив.“

„Няма по-изтощително нещо от нерешителността и нищо не е толкова безсмислено.“

„Малкото работа, насочена към добър завършек, е по-добра от многото работа, водеща до лош край.“

„Способността да запълниш интелигентно свободното си време е последен продукт на цивилизацията и малцина са онези, които в наши дни са стигнали до такова ниво.“

„Между човешките същества има дълбоки различия по отношение на тенденцията да мислят живота си като цяло. На някои хора това им е в природата и за щастието е от съществено значение да могат да го правят с известно удовлетворение. За други животът е поредица от отделни случки без директно направление и единство. Според мен тези от първия вид е по-вероятно да постигнат щастие, тъй като те постепенно ще изграждат обстоятелствата, от които биха могли да извлекат доволство и самоуважение, докато другите ще бъдат носени от вихъра на обстоятелствата веднъж в една посока, друг път в друга, без някога да успеят да достигнат тихо пристанище. Навикът на живота да се гледа като на едно цяло е съществена част както на мъдростта, така и на истинския морал, и е едно от нещата, които трябва да се насърчават в образованието. Последователната цел не е достатъчна да направи живота щастлив, но е почти задължително условие за щастлив живот.“

Корица на книгата: ciela.com

Leave a comment

Your email address will not be published.