Последните две години ни поднесоха изобилие от причини да изпаднем в отчаяние. То не беше маратон от предсрочни парламентарни избори, то не бяха политически свади, то не бяха деления и протести, то не бяха кражби и злоупотреби, то не бяха „Има газ, няма газ“, то не беше касапница по пътищата…
Само един поглед назад към тези и други подобни събития на родна земя е достатъчен, за да стигнем до момента, в който мозъкът ни отказва да работи, защото не може да проумее защо се случват всички тези неща.
Докато се давим в морето от потискащи новини, лесно можем да си помислим, че живеем в безпрецедентни времена. А те не са, както става ясно от сатиричния текст „Българският модел“ от 1991 г. В него писателят и драматург Станислав Стратиев описва брилянтно и с много чувство за хумор нашата колективна диагноза и показва колко дълбоки корени има тя.
Определянето на диагнозата е първата стъпка към лечението. Станислав Стратиев, който си отива от този свят през 2000 г., е направил тази стъпка много отдавна, но досега лек за „българския модел“ така и не е намерен. Важното е да продължаваме да го търсим, защото само така можем да се надяваме, че рано или късно ще победим тази коварна „болест“ и ще продължим напред по-сплотени и по-силни.
Но докато дирим пътя на спасението, ще е добре от време на време да препрочитаме „Българският модел“. От една страна, надсмиването над собствените ни недъзи ще ни подейства отрезвяващо. От друга страна, талантът на Станислав Стратиев има лечебни свойства сам по себе си и ще ни помогне по-лесно да съжителстваме с тази диагноза, защото поне ще знаем откъде произтичат проблемите ни.
Отдолу ви представям откъси от „Българският модел“. Авторът е сършил своята работа преди три десетилетия. Нашата задача е да си припомним и осмислим думите му и да решим дали искаме да вземем лечението на болестта в свои ръце.
.
Всичко наопаки
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия. Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен. Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев. Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места. Там, когато стреляш по някого, той умира. Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов. Там са велики народите. Тук – Народното събрание. Там от великото до смешното има само една крачка. Тук няма никаква разлика.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
.
Теория и практика
Теорията за българския народ е оптимистична, но практиката е песимистична.
.
Страна на самураи
Ние сме страна на самураи. Самураите на Балканите. Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите. Може би един ден ще бъдем българите на Балканите. Като истински самураи и ние не работим нищо. Предпочитаме през цялото време да се бием. Българският самурай се бие само в гърдите. И се размножава чрез делене. И противопоставяне. Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата. Той е винаги от страната на изгряващото слънце. И никога от страната на залязващото.
.
Българската участ
Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението – силата.
Българският консенсус се състои от осем милиона „против“.
.
Националната болест
Българската национална болест е амнезията.
.
Мълчание
Мистерията на българските гласове се обяснява с четиридесет и пет години мълчание.
.
В блатото, ама заедно
Най-обичаме да мразим.
Работата е да не се работи.
У нас, който не работи, не яде. Който работи – също.
Когато всички сме най-зле, сме най-добре.
.
Българската риба
Исус с пет риби нахрани пет хиляди души. Осем милиона български риби храниха осем души.
Толкова много ни правят на маймуни, че вече вярваме в теорията на Дарвин.
[Накрая нещата] изкристализират в следната житейска философия: „Като не можем както щем, да щем както можем!“.
.
Отвъд природните закони
В живата природа няма нищо по-силно от инстинкта за самосъхранение, но ето ти го българинът със следната поговорка: „Че си извадим окото, та тъщата да умре от мъка, че има кьорав зет!“. И наистина го вади. А тъщата наистина умира от мъка. И това при закона за запазване на видовете.
.
Демокрация по български
[Д]емокрацията… Ето я вълшебната дума, влязла в устата и на най-върлите сталинисти, и на крайните либерали… И малко, и старо се кълне в името на демокрацията… Но в българската действителност, поне засега, това остава една дума без съдържание.
Зад всеки, който иска да управлява, стои по един народ.
Който мисли другояче, е немислим.
Колкото реформата е по-добре, толкова сме по-зле.
[Б]едата на някои политици не е, че не им вярваме, а че те си вярват.
Не само че народът не знае английски, ами народните представители не знаят и български.
Сега всички декларират, че народът заслужава нещо по-добро. Като е така, защо не внесат и малко кандидати за депутати?
.
Полиция и закони
Нормалната полиция пази закона, а нашата иска законът да я пази.
.
Свободата, Санчо
[С]вободният човек мисли каквото иска, и яде каквото има. А ние винаги сме предпочитали обратното. Да ядем каквото искаме и да мислим каквото има.
За всичко е виновно робството. И поробителят. Не случихме на поробител. И Норвегия беше под робство, кажи-речи колкото нас, но сега там безработните получават по хиляда и петстотин долара на месец. Обаче виж им поробителя – Дания и Швеция. Да ти е драго да пъшкаш под такова робство. Навсякъде народите, като излизат от робство, и английски знаят, и се цивилизовали, и метро им прекарал поробителят. А нашият поробител по-див и от нас. Щеше ли иначе да ни владее пет века. Нормален поробител избягва от такъв народ на десетата година.
Ние сме единственият народ, който е поробван два пъти, а освобождаван пет пъти.
По пътя за Европа засега сме стигнали само до Четвърти километър.
Не сме дошли от степите. Ние сме паднали от небето. На главите.
.
Снимка на Станислав Стратиев: Атанас Кънчев. Източник: stanislavstratiev.org.
