Наскоро в книжарниците се появи романа „Рана“. В него Захари Карабашлиев ни връща към събитията на Добруджанския фронт през септември 1916 г. и една по-слабо позната страница от историята ни – трагичната участ на десетки хиляди българи в Одринска Тракия през 1913 г., които са убити, тормозени, ограбени или прокудени от домовете си. „Рана“ е майсторски разказана история не само за война, омраза и болка, а и за любов, приятелство и надежда.
Оксана Мастърс е родена през 1989 г. в Украйна. Тя идва на този свят три години след аварията в атомната електроцентрала в Чернобил, която до голяма степен е причината за множеството ѝ вродени увреждания. След като прекърва първите си седем години в сиропиталища, Оксана е осиновена от американка и се установява в САЩ. Впоследствие губи двата си крака, но не губи духа си и днес е най-успешната американска параолимпийка в историята.
Изкуството ми помага да осмислям случващото се в заобикалящия ни свят. Това важи особено за художествената литература, която ни кара да забавим темпото, за да се вгледаме дълбоко в себе си и в другите, в действителното и въображаемото, в миналото, настоящето и бъдещето. Доказателство за думите ми за силата на литературата като средство за по-пълнокръвно осмисляне на сложната реалност, която обитаваме, е романът „Не ви познавам“ („Сиела“, 2023) на Теодора Димова.
Отлагах прочитането на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов в продължение на три години. Удостояването на романа с международната награда „Букър“ за 2023 г. не ми остави друг избор, освен най-накрая да го прочета. Тук споделям впечатленията си от романа и няколко любими цитата от него.
В книгата „Стоп паник атаки“ Теди Ангелова разказва за своята борба с паническото разстройство и обяснява как можем да се справим с това и други тревожни състояния. Тук споделям акценти от книгата, които се надявам да ви бъдат от помощ.
Виктория Радославова е режисьор по монтажа на редица български филми и сериали, преподавател в Нов български университет (НБУ), съосновател и председател на Фондация „Чуй ме със сърцето“ и посланик на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“. Тук споделям част от нейната лекция на форума TEDxVitosha на 18 февруари 2023 г.
Оливър Бъркман е британски писател и журналист, автор на три книги. Най-новата му книга, Four Thousand Weeks: Time Management for Mortals, излезе през 2021 г. През септември 2022 г. тя се появи и на български език със заглавие „4000 седмици: управление на времето за простосмъртни“ в превод на Камен Велчев. Тук представям книгата накратко и ви предлагам храна за размисъл от нея.
На 7 февруари 2023 г. с Георги Ненов, създател на подкаста „Свръхчовекът с Георги Ненов“ и герой на една от историите в „Хората, които променят България 2“, и изд. AMG Publishing посетихме ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора, за да представим книгата ми. Срещата с учениците и учителите в гимназията ще има запазено място в спомените ми за дълго време.
Филмът „Майка“, вдъхновен от истинска история, тръгна по кината на 13 януари. Десет дни по-късно дойде и моят ред да го гледам. Филмът на Зорница София е прекрасен пример за творческа смелост от страна на български режисьор, който подхожда към работата си с любов и търси наистина смислените истории.
Последните дни на годината са един от редките моменти, в които можем да забавим темпото и да останем насаме със себе си достатъчно дълго, че да „чуем“ мислите си и да погледнем голямата картина на живота си. Броени часове преди 2022 година да отстъпи място на 2023 година, обръщам поглед назад в желанието ми да си направя лична равносметка на изминалите 12 месеца, по-специално – да си дам сметка, че имам много причини да съм благодарен на отиващата си година.