8 мощни антидепресанти, които можем да приемаме на воля

Колкото и да ни се иска всеки наш ден да бъде изпълнен с усмивки, има дни, в които се чувстваме потиснати, разтревожени, обезсърчени, изтощени, гневни или объркани.

Понякога попадаме в плен на негативните емоции в резултат на болезнено преживяване или непредвидено обстоятелство. Друг път те ни хващат неподготвени и усилията ни да анализираме случващото се рационално се оказват безуспешни.

През последните петнайсетина години преминах през поредица от неописуемо красиви и неописуемо плашещи моменти. Постоянната битка между светлината и мрака отвори очите ми за един от фундаменталните закони в човешкия живот: щастието и тъгата, както пише и Едит Егер, са преплетени и се допълват взаимно.

И тъй като ние, хората, предпочитаме щастието пред тъгата, една от задачите ни е да се научим да се измъкваме от хватката на страха, тревогата, потиснатостта и други емоции с негативен заряд, така че да можем да се наслаждаваме на онези блажени периоди, в които ставаме и лягаме с надежда и усещане за лекота.

Отдолу ви представям 8 ефективни и леснодостъпни антидепресанти, които ще окажат благотворно въздействие върху здравето и настроението ви.

Дозирайте и комбинирайте според предпочитанията си!

П.П. Препоръките в тази статия не трябва да се приемат за заместител на професионална терапия. При силна тревожност, депресия или сходни състояния незабавно се консултирайте със специалист, който може да ви окаже адекватна подкрепа, съобразена с нуждите ви.

.

Семейство и приятели

Залисани в изпълнението на хиляди важни и маловажни задачи, често пренебрегваме най-големите източници на подкрепа и смисъл в живота ни нашите майки и бащи, баби и дядовци, братя и сестри, братовчеди, племенници и пр., както и най-близките ни приятели.

Ето защо е препоръчително съзнателно да търсим начини да прекарваме повече време с тях да общуваме заради магията на самото общуване с ближен човек. Общуване, което ни носи смирение, одухотворение, сила и надежда. Общуване, което лекува.

„Работата може да ни донесе удовлетворение, но то бледнее пред трайното щастие, което можем да открием в топлите взаимоотношения със семейството и близките ни приятели.“ (Из How Will You Measure Your Life?, Clayton M. Christensen, James Allworth and Karen Dillon)

.

Разходки сред природата

Съвременният начин на живот има редица предмиства в сравнение с начина на живот на нашите предци. Но той и своите недостатъци. Един от най-големите минуси за нас е откъсването от природата.

Всеки делничен ден (понякога и събота и неделя) прекарваме по осем или повече часове в офиса на компанията, за която работим, или пред компютъра у дома (ако работим от разстояние или на свободна практика). Много от заниманията, с които сме склонни да запълваме свободното си време, например гледане на филми или обикаляне из необятните социални мрежи в търсене на новини, снимки и видеа, ни откъсват допълнително от света отвъд стените на дома ни.

Противодействието: да прекарваме възможно най-много време на открито.

Идеалният вариант е редовни разходки в планината, в близкия парк или на всяко друго място, където можем да се „къпем“ в зеленина, чист въздух и слънчеви лъчи.

„Ходенето е добро за физическото, душевното и умственото здраве. „Независимо по кое време ставаш от леглото, излез на разходка – казва режисьорът Ингмар Бергман на дъщеря си Лин Улман. – Демоните мразят да ставаш от леглото. Демоните мразят чистия въздух.“ (Из „Продължавай напред“, Остин Клиън)

.

Движение

Като човек, който познава от първа ръка тревожно-депресивните състояния, мога уверено да заявя, че движението е най-мощният и най-достъпният антидепресант.

Можете да бягате, да карате колело, да плувате, да играете футбол или баскетбол с приятели, да изпълнявате физически упражнения във фитнеса или вкъщи, да танцувате или – както вече стана дума – да се разхождате сред природата.

Формата на физическата активност ще варира според предпочитанията и ресурсите ни, но каквото и да изберем, ще се погрижим добре и за мозъка, и за тялото си.

„Няма нищо друго, което можете да направите, [за да облекчите депресията си], което да променя по-радикално химичната структура на мозъка ви незабавно и в дългосрочен план от [физическите упражнения]. С времето, когато мозъкът ви се научи как да се възползва от физическите упражнения, вие ще започнете да изпитвате чувството на щастие, което те провокират […] и което трансформира погледа ви върху живота в деня, в който тренирате. [А след няколкомесечни тренировки] в структурата на мозъка настъпват промени, които могат да бъдат сравнени единствено с промените, настъпващи при прилагане на най-новите неврологични терапии за лечение на депресия.“ (Кели Макгонигъл в интервю за подкаста The School of Greatness)

.

Книги

Книгите винаги ми се притичват на помощ в моменти на страх, тъга или тревога. Те са до мен и в най-щастливите ми периоди, защото съм установил отдавна, че те умеят да умножават позитивните емоции и да ни указват правилния за нас път.

В какво се изразява подкрепата, която ми оказват книгите? Ами помагат ми да опознавам себе си и света, мотивират ме да размишлявам, (съ)чувствам и мечтая, посяват семенца на идеи в съзнанието ми, които впоследствие мога да превърна в нещо реално, позволяват ми да пътувам във времето и пространството, свързват ме със съмишленици, вдъхновяват ме чрез примера на хора, преминали през сходни трудности като мен, и ми напомнят да оценявам дара, наречен живот.

Ето част от моите (нехудожествени) книжни приятели, които са разкрили нови хоризонти пред мен или са ми дали кураж да продължавам напред въпреки изпитанията: „Човекът в търсене на смисъл“ (Виктор Франкъл), „Изборът“ и „Дарът“ (Едит Егер), „Да прецакаш Дявола“ (Наполен Хил), „12 правила за живота“ (Джордан Б. Питърсън), „Фактологичност“ (Ханс Рослинг), „Кради като артист“, „Покажи своето творчество“ и „Продължавай напред“ (Остин Клиън), „Дарът на трудностите“„Твоето его е врагът“ и „Изкуството да бъдеш спокоен“ (Райън Холидей), „Изгубени връзки“ (Йохан Хари), „Кривата на щастието“ (Иво Иванов), „Говори с Нева“ (Нева Мичева), „България за начинаещи“ и „Депресията ме обича“ (Веселина Седларска), „Забави темпото!“ (Карл Онорè), „Задочни репортажи за България“, „До моя съвременник“ и „Ненаписаната българска харта“ (Георги Марков), „По моя начин“ (Димитър Бербатов), „За какво говоря, когато говоря за бягането“ (Харуки Мураками), „Родени да тичат“ (Кристофър МакДугъл), Notes on a Nervous Planet (Matt Haig), How Will You Measure Your Life? (Clayton M. Christensen, James Allworth and Karen Dillon), Change Your World: How Anyone, Anywhere Can Make a Difference (John C. Maxwell & Rob Hoskins) и Stand Out of Our Light: Freedom and Resistance in the Attention Economy (която можете да изтеглите напълно легално и безплатно от сайта на Cambridge University Press).

Макар че в последно време чета предимно нехудожествена литература, ще си позволя да споделя и няколко важни за мен художествени произведения: „Фермата на животните“ и „1984“ (Джордж Оруел), „Прекрасният нов свят“ (Олдъс Хъксли), „Един ден на Иван Денисович“ (Александър Солженицин), „На Западния фронт нищо ново“ (Ерих Мария Ремарк), „Аз още броя дните“ (Георги Бърдаров), „Възвишение“ (Милен Русков), „Роман за името“ (Людмила Миндова) и „Кротките“ (Ангел Игов).

„Има нещо общо между голямата книга и голямата любов. Човек непрестанно се стреми към тях и колкото пъти да се повтарят едни и същи мигове, те винаги изглеждат различни. Може би тъкмо това е голямото в тях – желанието човек да премине през тях отново и отново. Защото всяко ново преминаване носи нови открития, може би не толкова по отношение на книгата или любовта, колкото по отношение на себе си. Някой беше казал, че голямото произведение на изкуството е живо същество със свое постоянно вътрешно развитие. Мисля, че това трябва да е доста вярно, защото при всяко доближаване нам се струва, че нещо се е променило, за да ни разкрие нова непозната страна, за да ни дари с ново чувство за проникновение и усет за нова мъдрост.“ (Из „Ехо от есетата на Джордж Оруел“, Георги Марков)

.

Учене и творчество

Проучване на интересна за нас тема или явление, писане, рисуване, свирене на музикален инструмент, готвене, градинарство, шиене, изработване на подаръци за близки и приятели възможностите да творим, да учим, да обогатяваме общата си култура и да експериментираме, докато правим нещо, което ни доставя удоволствие, са безкрайни.

Каквото и творческо занимание да изберем, ключът е да се наслаждаваме на процеса, а не да се фиксираме върху резултата от усилията ни. Основната полза на съзиданието не са грамотите и отличията, които евентуално бихме спечелили, ако се включим в конкурси и състезания; основната полза е радостта от акта на творене и подхранване на любопитството ни.

„Ние сме мислещи, чувстващи, творящи, гладни за знания, удивителни животни, които разбират себе си и света през ученето. То е цел само по себе си [и] ни предлага много повече от нещата, които ни позволява да напишем във формулярите за кандидатстване [за работа, университет и пр.]. [Ученето] е начин да се наслаждаваш на живота тук и сега.“ (Из Notes on a Nervous Planet, Мат Хейг)

.

Любима музика

Излишно е да си губим времето в привеждането на доводи и доказателства за терапевтичните ползи от слушането на музика. Вместо това можем направо да си пуснем някоя любима своя песен.

Ето едно предложение от мен в изпълнение на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени.

.

Котки, котки, котки

Котките са единственият пухкав и мъркащ антидепресант сред изброените в този текст. Това автоматично ги прави уникални.

Израснал съм с котки. В нашето семейство котките са на изключителна почит от над 20 години. Котката (Зара), с която днес делим дома си, подобно на всички свои предшественици, е пълноправен член на семейството ни. А в знак на благодарност тя дава най-доброто от себе си, за да ни утешава и радва.

„Онези от вас, които имат котка, знаят, че тя никога не ще откаже да ви изслуша […] Котката има тази сила в себе си, тази благосклонност към нас; тя усеща тревогата ни дори когато не говорим за нея и ни закриля и утешава. Изглежда, дори в още по-голяма степен от мълчаливо слушащия психоаналитик, котката разбира нашите проблеми, повтаряйки ни многократно с поглед: „И това ще премине“. Едновременно с това тя е способна да запълни емоционалната ни празнота.“ (Из „Как да мислим и постъпваме като котка“, Стефан Гарние)

.

Добротворчество

Правенето на добро допринася за облагородяването на средата, в която живеем.

Но правенето на добро, макар и поначало насочено към другите, носи дивиденти и на добротвореца. И тук не става дума за материални придобивки, а за смирение и удовлетворение от това, че с наша дума, действие или жест сме дали надежда или увереност на някого, махнали сме част от товара върху плещите му или просто сме го накарали да се усмихне.

„Когато даваме на другите за достатъчно дълъг период, ние получаваме повече, отколкото даваме. Когато обичаме другите достатъчно силно, в замяна получаваме десет пъти повече любов. Когато повдигаме духа на другите, ние повдигаме собствения си дух още повече.“ (Из Change Your World: How Anyone, Anywhere Can Make a Difference, John C. Maxwell & Rob Hoskins)

.

Ако този текст ви е харесал, можете да прочетете и следните статии:

27 урока, които научих за 27 години

14 урока от 2020 г. за по-хубава 2021 г.

24 източника на позитивни новини и истории

Любимите книги на „Хората, които променят България“

.

Ако искате да получавате порция храна за размисъл и вдъхновение всеки понеделник, можете да се абонирате за имейл бюлетина ми Седмична доза вдъхновение.

.

Заглавно изображение: Free-Photos from Pixabay

Leave a comment

Your email address will not be published.